Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
— Един момент, моля.
— Един момент, моля — повтори телефонистката със сладкия си островен акцент, който бе предназначен за Лару.
— Времето е единственото, с което разполагам, мадмоазел. — За да съкрати чакането, той си сви цигара.
— Тук Вандайк. Ще приема разговора.
— Благодаря ви. Говорете, господин Лару.
— Bonjour, господин Вандайк. Вие сте, надявам се, добре?
— Откъде се обаждаш?
— От фоайето на един малък хотел на Сейнт Кристофър.
— А останалите?
— Прекрасната госпожа Бомон е на лов за сувенири. Другите са на яхтите.
— Какво търсят? „Маргерит“ е изчерпана. Лично се погрижих за това.
— Така си е. Дори за червеите не си оставил много. Тейт беше силно разстроена.
— Разстроена значи? — Следа от злобно задоволство се промъкна в гласа му. — Трябваше да си стои там, където я бях сложил. Но сега съм изправен пред друг проблем. Искам подробен доклад, Лару. Плащам ти повече от щедро, за да не изпускаш Ласитърови от очи.
— И аз с радост изпълнявам задължението си. Може би ще ти е интересно да узнаеш, че Бък не пие. Страда, но още не е посегнал към бутилката.
— И това ще стане.
— Навярно. — Лару издуха дима от цигарата и го проследи как се издига на кръгчета към тавана на кабинката. — Не се гмурка. Когато другите го правят, той си гризе ноктите и се поти. Може да ти се стори интересен и факта, че Матю и Тейт са любовници. Уреждат си срещички всяка нощ.
— Разочарован съм от вкуса й. — Гласът на Вандайк прозвуча студено. — Клюките са интересно нещо, Лару, но не обичам да плащам за тях. Колко дълго възнамеряват да останат при „Маргерит“?
— Зарязахме „Маргерит“ преди седмици.
Паузата беше кратка.
— Преди седмици, и ти не си си направил труда да ме уведомиш?
— Винаги се осланям на инстинктите си. Освен това обожавам драматично подбрания момент, mon ami. Сега вече ми се струва редно да ти съобщя, че намерихме останките на „Изабела“. Както и богатото им съдържание. — Той дръпна още от благоуханния дим, после го издуха. — Моят компаньон в гмуркането, Рей Бомон, е твърдо убеден, че тя крие нещо много, много ценно.
— Което е?
— „Проклятието на Анжелик“. — Лару се усмихна. — Мисля, че би било мъдро от твоя страна да преведеш една награда от сто хиляди американски долара в швейцарската ми сметка. След двайсет минути ще проверя дали трансакцията се е състояла.
— Сто хиляди долара за нечии фантасмагории?! — Но в думите му имаше някакво задъхано напрежение, което ясно долетя по телефонния кабел.
— Когато се уверя, че парите са пристигнали по предназначение, ще използвам факса на този очарователен малък хотел, за да ти изпратя копия на документацията, която Рей е събирал толкова усърдно и продължително. Вярвам, че ще ги оцениш подобаващо. Ще се свържа отново с теб веднага щом изникне нещо ново. A bientot.
Изключително доволен от себе си, той затвори преди Вандайк да завърши следващото си изречение.
Парите щяха да бъдат преведени. Вандайк бе прекалено добър бизнесмен, за да пренебрегне подобна инвестиция.
Лару потри ръце и излезе от кабинката, надявайки се, че хотелът разполага с кафене, където би могъл да прекара спокойно следващите двайсет минути.
Толкова бе забавно да разтърсиш чувала и да гледаш как се премятат мишките в него.
(обратно)Тя закъсняваше. Матю крачеше нервно по мостика и си повтаряше, че е глупаво да се чувства разочарован от факта, че тя не го чака. Беше видял светлината в палубната каюта преди да преплува разстоянието между двете яхти. Очевидно тя бе заета с нещо. Все някога концентрацията й щеше да се наруши, тя щеше да погледне към часовника и да осъзнае, че минава полунощ.
Все някога.
Той тихо се върна при предния прозорец и се загледа за пореден път в морето и звездите.
Като всеки моряк, можеше да начертае световната карта само с помощта на тези звезди. С тяхна помощ можеше да намери пътя си до всяка точка на сушата или във водата. Но не разполагаше нито с карта, нито с пътеводител, които да му покажат пътя към онова, което желаеше повече от всичко. В това пътуване той беше сляп и се движеше без посока.
През целия си живот не се бе срамувал от друго чувство или провал толкова, колкото от безпомощността. Бе се оказал безпомощен да предотврати бягството на майка си, убийството на баща си, осакатяването на Бък. А сега бе безпомощен да се защити от собственото си сърце и от жената, която не искаше сърцето му.
Искаше му се да стовари вината за неспокойствието, което го изяждаше отвътре, на нещо толкова просто като секса. Но тази фундаментална жажда бе угасена. Все още я искаше, не можеше да я погледне, без да я пожелае. И все пак имаше толкова неща отвъд чисто физическото.