Проклятието на Анжелик
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Проклятието на Анжелик». Краткое содержание книги:
Тя въздъхна дълбоко и пъхна ръце в мекия халат, който намери в банята. Що се отнася до секса, тялото й бе постановило нови прецеденти. Матю Ласитър бе вдигнал летвата на трудно достижима височина.
Протегна ръка да вземе сешоара и улови отражението си в замъгленото от парата огледало. Ухиленото си отражение.
Защо пък не, в крайна сметка? Бе преживяла една невероятна нощ, която я бе разтърсила из основи. И освен ако не грешеше сериозно, тя не бе единствената разтърсена.
Но сега слънцето бе изгряло и бе дошъл ред да се справи с реалността на онова, което следваше. Чакаше ги сериозна работа и макар напрежението да се бе разпръснало по един прекрасен начин, принципните им съображения все така ги обричаха на сблъсък.
Не изглеждаше честно двама души, които си пасват чудесно при определени обстоятелства, да не могат да намерят обща почва при всички останали.
Компромисът, реши тя и въздъхна, преглъщайки с усилие думата, бе единственото разрешение.
Щом косата й изсъхна достатъчно, тя прокара език по зъбите си и съжали, че хубавата стая не включва в удобствата си наличието на четка за зъби. Притеснена от този факт, тя прекрачи в стаята точно когато Матю влизаше през остъклените врати.
— О, здрасти.
— Здрасти. — Той й подхвърли една малка чанта. Тейт хвърли един поглед на съдържанието й и поклати глава.
— Четеш ми мислите — каза тя и извади отвътре четка за зъби.
— Радвам се. А сега ти можеш да прочетеш моите.
Не й бе много трудно, защото той се приближи до нея, вдигна я на ръце и я хвърли обратно в леглото.
— Матю, наистина…
— Позна — ухилен, той си съблече ризата. — Наистина.
Мина час преди Тейт да се възползва от четката си за зъби.
— Чудех се… — подхвана тя, докато прекосяваха плажа на път към кея.
— За какво?
— Как ще се справим с това.
— С това? — Той взе ръката й и я поведе по дъските към гумената лодка. — Че сме любовници? Доколко смяташ да усложниш този прост факт?
— Не искам да го усложнявам, просто искам да…
— Определиш правилата — довърши той, после се обърна и я целуна пред ухилените физиономии на неколцината моряци, обслужващи корабчето за разходки на курортния комплекс. — Никога няма да се промениш, нали, Червенушке?
Щом Тейт стъпи в лодката, той я отблъсна от пристана, махна усмихнат на моряците и запали двигателя. Чувстваше се страхотно.
— Какво им е на правилата? — попита тя.
Той отново се ухили и умело изви лодката.
— Луд съм по теб.
Това засегна точно онази струна в сърцето й, която не трябваше да засяга.
— Това е правило номер едно. Дай да не объркваме физическото привличане със съвместимостта.
— С какво?
— С каквото и да било.
— Винаги съм бил луд по теб.
— Не се шегувам, Матю.
— Това се вижда с просто око. — И от него болеше. Но нямаше да позволи нищо да помрачи настроението му или да попари надеждата, която бе започнал да таи, докато тя спеше до него. — Добре де, как ти звучи това? Искам да правя любов с теб при всеки удобен случай. Така по-добре ли е?
Вътрешностите й се втечниха при мисълта за такава възможност, но тя успя да продължи със същия рязък тон.
— Може и да е по-честно, но едва ли е осъществимо. Не забравяй, че сме шестима на двете яхти.
— Значи ще бъдем изобретателни. Ще можеш ли да се гмуркаш тази сутрин?
— Разбира се, че ще мога.
Достави си удоволствие, като я огледа от глава до пети. Брулена от вятъра, разрошена, боса.
— Чудя се какво ли ще е да те съблека гола под водата. — Той вдигна ръка. — Само се шегувам. Засега.
Ако си мислеше, че идеята я шокира, грешеше дълбоко. Но преди да се задълбочи във фантазиите си по темата, тя искаше да уточнят окончателно нещата.
— Матю, все още има въпроси, които трябва да разрешим.
Той намали скоростта на лодката. Проклетата Тейт нямаше да мирне, докато не развали настроението и на двамата.
— Искаш да се върнем на хрумването ти да повикаш на помощ твоя колега, или какъвто ти е там.
— Знанията на Хейдън биха били безценни за проект като този, стига да поиска да отдели от времето си.
— Отговорът ми е същият, Тейт. Чуй ме, преди отново да започнеш да ми играеш по нервите. Не можем да си позволим такъв риск.
— Риск, който включва един от най-изявените специалисти в областта?
— Риска: Вандайк да разбере за това, което правим.
— Хванала те е параноята на тази тема — нетърпеливо отсече тя. — Хейдън разбира необходимостта от дискретност.
— Хейдън е работил за „Трайдънт“.
Брадичката й се вирна.
— Както и аз. Сигурна съм, че Хейдън не е бил по-наясно с политиката от самата мен. А дори и да е бил свързан с Вандайк, няма да каже нищо на никого, ако аз го помоля.