Чест
- Автор: Shafak Elif
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Чест». Краткое содержание книги:
По здрач семейството се прибра — седемте сестри и тяхната мащеха. Когато се приближиха до градинската ограда, Пембе усети как я плисва притеснение като вълна. Тя се затича. Имаше лошо предчувствие, не толкова страх, колкото гняв, все по-силна ярост, насочена не към друг; а към самата нея, задето не е направила нещо по-рано. Какво — не знаеше.
Именно тя намери Хедийе — тялото й, безжизнено като парцалена кукла, висеше със счупен врат от пиринчената кука на тавана, на която толкова пъти бяха закачали люлките на новородените.
Хедийе беше използвала въжето, което мащехата й беше поднесла в котела.
Каубоят на име Лошия се опита да се усмихне, докато примката около врата му се затягаше.
— Шегуваш се, Блонди — каза той с пресеклив глас. — Няма… Няма да си направиш такава шега с мен.
Блонди присви очи и като понаклони глава, отговори:
— Не е шега. Въже е, Туко.
Стиснала устни, Пембе си даде сметка, че няма сили да гледа тези сцени. Надигна се от седалката.
— Тръгвам.
— Моля? Но защо, любов моя? — попита Елиас. — Защо си тръгваш рано днес?
— Да, не… тръгвам.
— Заради филма ли? Не ти ли хареса?
— Не… да… извинявай.
— Да дойда ли с теб?
— Стой тук, моля те.
При тези думи Пембе стана на крака и остави Елиас без обяснение. Докато вървеше забързано към изхода и минаваше покрай задните редове, човекът, който седеше там, потърка слепоочието си, за да скрие с длан лицето си.
След като прожекцията свърши и включиха осветлението, Елиас стана от седалката заедно с всички други. Не знаеше как да тълкува това, че Пембе си е тръгнала толкова внезапно. Излезе бавно, със свито сърце във фоайето. Някой го потупа по рамото.
— Извинете, намира ли ви се огънче?
Младо момче, тийнейджър. Прекалено млад, за да пуши. Но на Елиас не му беше работа да му го казва, а дори да го направеше, хлапакът едва ли щеше да го послуша.
— Съжалявам, не пуша — отвърна.
— Виж ти!
В погледа на младежа, в тона му, имаше нещо, от което Елиас трепна. Но преди да е изрекъл и дума, младежът кимна едва-едва и каза с твърд безизразен глас:
— Е, приятен ден.
— Благодаря. И на вас.
Елиас остави там Искендер, който продължи да го гледа и мина през въртящата се врата, като докосна с коса мъха, който Пембе беше оставила там само преди час.
Парчета пясъчник
Абу Даби, ноември 1978 година
Само седмица след сбиването пред клуба Роксана изостави Адем заради друг мъж — бизнесмен от Австралия с фирми в Персийския залив.
След като я изгуби, го обгърна вцепенение, точно както нощта обгръща като със завивка призрачна долина. Съсипан и отчужден, Адем беше тук и никъде, мислите му се носеха напосоки, а самочувствието му се давеше. Вече не знаеше къде е истината и дали някога изобщо се е докосвал до нея. Животът му приличаше на лабиринт с огледала и във всяко от огледалата той беше виждал различно свое отражение, ала така и не можеше да определи кое от тях е на истинския Адем. Въпреки всичко не се прибра у дома. Не можеше да остане и в апартамента, където беше живял с Роксана и който всъщност се водеше на нейно име. Не можеше да отиде и у Тарик — не му се слушаха проповеди. Затова потърси убежище у своя приятел Билал, който, макар и да не му съчувстваше, поне не го отпрати.
Дните отминаваха мъчително бавно, ако изобщо отминаваха. Адем чувстваше болка в стомаха, сякаш бе глътнал метално гюле, което притискаше сърцевината на тялото му надолу. Не му се ядеше, затова се хранеше нередовно. Пушеше по три, често по четири пакета цигари на ден. Завърна се астмата, от която страдаше като дете. На всички около него им ставаше все по-ясно, че така не може да продължава, затова Билал го увещаваше да се прибере при семейството си.
— Не мога да го направя — отвръщаше Адем. — И да се прибера днес, утре пак ще се махна.
— Но защо бягаш от близките си?
„Защо?“ беше въпрос, който Адем не беше свикнал да задава на себе си, пък и на другите. Знаеше как да се справя с „Как?“ (как да слага бисквити в кутия, как да пуска и да спира машина, техническите неща) и „Какво?“ (какво да прави на рулетката, на какво да заложи), но „Защо?“ беше прекалено отвлечено и направо непостижимо.
Някъде наблизо писна сирена и двамата се разсеяха за миг. Когато Адем заговори отново, гласът му беше сериозен, ранете — смъкнати.