Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

Един следобед — както си лежали оцелелите, проснати по задната палуба — дърводелецът, висок мъж с черна брада, заговорил за последната жертва. На борда не било останало нищо, което да може да се яде. Никой не казал нито дума; но групата мъже бързо се разпръснала — тези равнодушни, немощни призраци се измъкнали крадешком един по един, за да се скрият от страх един от друг. Фалк и дърводелецът останали заедно на палубата. Фалк харесвал едрия дърводелец. Той бил най-добрият от всички, отзивчив и готов да се притече на помощ, докато имало още нещо да се прави, който най-дълго време хранил надежда и до края запазил малко енергия и решителност.

Те не си проговорили. От този момент нататък не се чували никакви гласове да разговарят тъжно на борда. След известно време дърводелецът отминал напред, залитайки; но същия ден по-късно Фалк, отивайки при помпата за прясна вода, почувствувал необходимост да си обърне главата. Дърводелецът се бил примъкнал крадешком подир него и събирайки всичките си сили, тъкмо се прицелвал да го удари с един железен лост по черепа.

Като успял да се извърти тъкмо навреме, Фалк избягнал удара и хукнал към каютата си. Докато зареждал револвера си, той чул шум от силни удари на мостика. Ключалките на вратите на щурманската рубка били слаби, вратите се отворили и дърводелецът, добрал се до револвера на капитана, дал един изстрел за сплашване.

Фалк бил почти намислил да излезе на палубата и да реши спора без отлагане, когато забелязал, че един от илюминаторите на каютата му имал господствуващо положение по отношение на подстъпите към помпата за чиста вода. Вместо да излезе навън, той останал вътре и барикадирал вратата. „Най-добрият ще оцелее“ — казал си Фалк, а другият, така разсъдил той, все ще трябва по някое време да дойде да пие вода. Измъчваните от глад хора искат често да пият вода, за да залъжат болките на глада. Но и дърводелецът също, изглежда, забелязал положението на илюминатора. Те двамата били най-добрите мъже на кораба и сега играта трябвало да се реши между тях. През целия останал ден Фалк не видял никого и не чул никакъв звук. През нощта той напрягал зрението си. Тъмно било — чул шумолене веднъж, но бил сигурен, че никой не би могъл да се доближи до помпата. Шумът дошъл отляво на илюминатора, който гледал към палубата, и той не би пропуснал да види приближаващия се човек, защото нощта била ясна и звездна. Не видял нищо. Към сутринта друг слаб шум го изпълнил с подозрения. Съзнателно и спокойно той отключил вратата. Не бил спал и не се поддал на ужаса от положението. Искал да живее.