Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)
- Автор: Конрад Джозеф
- Серия: Съчинения в пет тома #1
- Год: 1985
- Язык: болгарский
- Год: Георги Бакалов
- Переводчик: Васил Антонов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)». Краткое содержание книги:
— Какъв казахте, че съм бил снощи? Как беше… — запита той след кратък предварителен разговор. — Много… много… не зная. Една много смешна дума.
— Дребнав? — подхвърлих аз.
— Да. Какво значи то?
— Че преувеличавате нещата — за себе си. Без да разпитате и тъй нататък.
Той като че ли прехвърляше думата в ума си. Продължихме да разговаряме. Този Фалк бил бич на живота му. Така разстроил всички! Госпожа Херман не се чувствувала добре тази сутрин. Племенницата му още плачела. Нямало кой да наглежда децата. Той удари с чадъра си по палубата. Момичето щяло да продължи така месеци наред. Представям ли си аз как той мъкне по целия път до дома във втора класа едно съвсем безполезно момиче, което плаче през всичкото време! Било лошо и за Лена, отбеляза той, но по каква причина, не можах да отгатна. Може би заради лошия пример. Детето вече достатъчно скърбяло и плачело над парцалената кукла. Николас бил наистина най-несантименталният човек от семейството.
— Защо плаче племенницата ви? — запитах аз.
— От съжаление — извика Херман.
Невъзможно било да разбереш жените. Госпожа Херман била единствената жена, която той смятал, че разбирал. Тя била много, много разстроена и изпълнена със съмнение.
— Съмнение за какво? — запитах пак.
Той отклони погледа си и не отговори. Невъзможно било човек да ги разбере тези жени. Например племенницата му плачела за Фалк. А той би искал да му извие врата — но… Предполагал, че има много нежно сърце.
— Кажете откровено — запита той най-сетне — какво мислите за онова, което чухме снощи, капитане?
— Във всички тези разкази — посочих аз — винаги има твърде много преувеличения.
И без да го оставя да се окопити от изненадата си, го уверих, че зная всички подробности. Помоли ме да не ги повтарям. Сърцето му било прекалено чувствително. Тези подробности щели да го накарат да не се чувствува добре. После, забил поглед в краката си и много бавно, той изказа предположението, че не било необходимо да се среща с тях, след като сключели брак. Защото действително не можел да понася Фалк. От друга страна, смешно било да заведе у дома едно момиче, чиято глава е завъртяна. Момиче, което реве през всичкото време и не са състояние да окаже никаква помощ на леля си.
— Сега ще можете да се оправите само с една кабина при пътуването си до родината — казах аз.
— Да, мислил съм за това — рече той почти радостно. Да! Той, жена му, четири деца — една кабина може би щеше да им бъде достатъчна. Докато ако и племенницата му тръгнеше с тях…
— А какво казва госпожа Херман за това? — продължих да разпитвам.
Госпожа Херман не знаела дали такъв човек би могъл да направи щастливо едно момиче — тя много се била излъгала в капитан Фалк. Прекарала много лоша нощ.
Тези добри хора, изглежда, не бяха способни да запазят едно впечатление дори в продължение на дванадесет часа. Уверих го въз основа на личните ми сведения, че Фалк притежава всички качества, за да осигури цветущо бъдеще на племенницата му. Каза, че бил радостен да чуе това и щял да го съобщи на жена си. След това стана ясно каква е целта на посещението му. Искал от мен да му помогна да поднови отношенията си с Фалк. Племенницата му, каза той, изразила надеждата, че съм щял да имам любезността да го сторя. Очевидно той много искаше да го направя, защото макар, както изглежда, да беше забравил девет десети от снощните си мнения и всичкото си възмущение, все пак явно се страхуваше да не бъде натирен.
— Казахте ми, че бил много влюбен — заключи Херман лукаво и намигна по селски.
Веднага щом Херман си отиде от моя кораб, сигнализирах на Фалк да дойде — влекачът още стоеше в заливчето. Той посрещна новината със спокойна сериозност, сякаш през всичкото време се бе уповавал на звездите да се борят за него.
Видях ги още веднъж заедно и само веднъж — на юта на „Диана“. Херман седеше и пушеше по риза, обгърнал с лакът облегалото на стола си. Госпожа Херман шиеше сама. Когато Фалк пристъпи по мостчето, племенницата на Херман с леко свистене на полата и дружелюбно кимване към мен се плъзна покрай стола ми.