Разкази и новели (Съчинения в пет тома. Том първи)

— Стреляйте, сър! Застреляйте ги! — изкрещял Фалк. — Аз ще скоча във водата да хвана лодката. — Но капитанът, след като се прицелил с нерешителна ръка, изведнъж се обърнал и си отишъл.

Понесъл се гневен рев. Фалк се втурнал към каютата си за своя пистолет. Когато се върнал, било твърде късно. Други двама мъже били скочили във водата, но онези в лодката ги отбили с лопатите, вдигнали платното на лодката и отплавали. И повече не чули нищо за тях.

Ужас и отчаяние обзели останалата част от екипажа, апатията от пълната безнадеждност се възцарила отново. Този ден един от огнярите се самоубил, изтичвайки на палубата с разрязано от ухо до ухо гърло, за ужас на всички. Изхвърлили го в морето. Капитанът се заключил в щурманската рубка и Фалк, който напразно чукал да го пусне да влезе, го чул да повтаря безспир на глас имената на жена си и децата си не за да ги призове или за да ги препоръча богу, а по-скоро някак механически, сякаш упражнявал паметта си. На другия ден вратите на щурманската рубка се люлеели отворени в такт с клатушкането на кораба, а капитанът бил изчезнал. Сигурно през нощта бил скочил в морето. Фалк заключил и двете врати и задържал ключовете у себе си.

Всякакъв организиран живот на кораба престанал. Солидарността на хората се изпарила. Те станали безразлични един към друг. Фалк бил този, които поел в свои ръце разпределянето на храната, колкото останала. Понякога шепот на омраза се чувал между бездушните скелети, които се носели безкрайно насам-натам, на север и на юг, на изток и на запад из този кораб-труп.

И тук именно е странният ужас на тази мрачна история. Последната крайност, проявена от моряци, когато се нахвърлят върху малката лодка или някакво несигурно плавателно средство, като че ли може да се разбере по-лесно поради пряката опасност от вълните. Ограниченото пространство, близкият допир, грозящата заплаха на вълните, изглежда, сближават хората, макар обезумели, страдащи и изпаднали в отчаяние. Но това бил цял кораб — сигурен, удобен, просторен: кораб с легла, завивки, ножове, вилици, с удобни каюти, стъклени чаши и порцелан и с напълно комплектувана кухня за готвача, но пропит, управляван и завладян от безмилостния призрак на гладната смърт. Маслото на лампите било изпито, фитилите изрязани за храна, свещите изядени. Нощем корабът се носел в пълен мрак и всявал ужас сред своя екипаж. Един ден Фалк се натъкнал на човек, който гризял треска от бор. Изведнъж той захвърлил парчето дърво, с преплитащи се крака се запътил към парапета и се прекатурил през него. Фалк, който закъснял да предотврати това му действие, го видял да драска с нокти по стената на кораба, преди да потъне. На следния ден друг направил същото, след като изрекъл страхотни проклятия. Той обаче по някакъв начин успял да се хване за скъсаните вериги на кормилото и висял там безмълвно. Фалк започнал да прави опити да го спаси, а през всичкото време човекът, хванал се с две ръце, го гледал тревожно с хлътналите си очи. И после, точно когато Фалк бил вече готов да му подаде ръка, той се отпуснал и потънал като камък. Фалк размишлявал върху тези картини. Сърцето му се бунтувало срещу ужаса на смъртта и той си казал, че ще се бори за всяка скъпа минутка от живота си.