Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
Тълпа от около двайсетина роби — бивши роби, поправи се Лоркин — чакаше отвън. Когато видяха Савара, те се устремиха напред и се спряха на няколко крачки от нея. Заради изписаното на лицата им обожание към кралицата на Изменниците, Лоркин очакваше, че ще се хвърлят по очи в краката й. Никой не го направи, макар неколцина да изглеждаха така, сякаш с усилие успяват да подтиснат навика си и й се поклониха дълбоко.
Никой не продума. Бившите роби, които стояха най-отпред, се спогледаха, след което един от тях протегна ръцете си на кралицата.
— Искаме да ви дадем… а нямаме какво… искате ли да вземете сила от нас?
Савара си пое рязко дъх.
— Все още нямаме нужда, но…
— Вземи я — промърмори Тивара. — Така ще почувстват, че са взели участие в битката за свободата си.
Кралицата се усмихна.
— За мен е чест. — Тя погледна към ножа, който висеше на колана й. — Но не с това. То е предназначено за враговете ни.
Един от бившите роби пристъпи напред.
— Тогава използвайте това.
В ръката си той държеше малък нож, който очевидно бе предназначен за домакински задачи, като шиене или резбоване на дърво. Савара го взе и провери остротата му. После кимна и го върна на мъжа. Той я погледна озадачено.
— Трябва ти да се порежеш — каза му кралицата. — Аз не искам умишлено да наранявам моите хора.
Мъжът прокара острието по палеца си и й протегна ръка. Савара леко докосна порязаното, затвори очи и наведе глава. Мъжът също затвори очи.
Мина съвсем малко време. Савара отдръпна ръката си и вдигна глава, оглеждайки останалите бивши роби.
— Не можем да останем дълго. Няма как да взема енергия от всички вас.
— Тогава ще я дадем на бойците ти — обяви мъжът. Останалите закимаха и насочиха вниманието си към останалите Изменници. Лоркин забеляза, че тъй като домакинските ножове не достигаха, Изменниците им даваха собствените си ками. Когато една жена протегна китките си към Лоркин, той примигна изненадано.
— Ъм… Тивара?
Тя се засмя.
— Сега си един от нас — каза тя. — Така че по-добре свиквай.
— О, това не е проблем. — Той постави ръка върху колана си. — Нямам нож.
Тя го погледна и се усмихна.
— В такъв случай най-добре да се погрижим за това в първия удобен случай. Засега — тя погледна към мъжа, който й бе протегнал ръката си — ще трябва да делим един.
Когато Сония и Регин приближиха първото имение, слънцето се бе издигнало високо над планината. Златистата светлина придаваше на стените цвят на стар пергамент, който контрастираше със зловещото черно на дупката в покрива.
Имението бе пълно с народ.
— Роби — каза Регин. — Плячкосват ли?
Сония поклати глава. Тя можеше да види колона от мъже, които си подаваха отломките от сградата.
— Разчистват.
Регин се намръщи.
— Не може да не са се разбягали, когато Изменниците са нападнали — и след като са спечелили свободата си, едва ли са се върнали обратно.
— Все някъде трябва да живеят, а тук имат храна и подслон. Чудя се, ако Изменниците спечелят, дали ще завземат именията, или ще ги оставят на робите?
— Хм — беше единственият отговор на Регин. — Видяха ни.
И наистина група от около десетина роби мина през портата и се запъти към тях. Сония си представи как им изглеждат двамата с Регин. Мантиите им ясно ги определяха като киралийски магьосници. Като киралийци, те сигурно не бяха добре дошли тук, но тя се съмняваше, че дори новоосвободените роби, опиянени от победата, ще се осмелят да ги нападнат.
— Какво искате да направим? — попита Регин.
Сония се спря.
— Да ги посрещнем. По-добре да разберем сега как ще ни приемат, вместо по-късно, когато ще сме се отдалечили от границата.
Когато стигна на около двайсетина крачки от тях, групата се спря.
— Кои сте вие? Защо сте тук? — извика един от тях.
— Аз съм Черната магьосница Сония, а това е лорд Регин, от Магьосническата гилдия на Киралия. Тук сме като представители на Обединените земи.
— Кой ви покани тук? — попита същият мъж.
— Преди два дни и три нощи се срещнахме с кралица Савара.
— Тогава защо пристигате няколко дни след тях?
— За да не се окажем на мястото на сражението.