Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Веднага се заемам. Ще ти се обадя незабавно, щом открия нещо. Благодаря, Бел. Чудесно е да работиш по такъв интересен случай.
— Благодаря — каза Бел на замлъкналия телефон. Продължи да отпива замислено от еспресото си. Не беше убедена, че галеристката внезапно ще я зарадва с необходимата й връзка с Гейбриъл Поршъс. Налагаше се самата тя да се порови здраво. Регистърът, който я интересуваше, вероятно бе в столицата на провинцията — Сиена. Нямаше смисъл да тръгва натам днес. Докато стигнеше, всички чиновници щяха да са изчезнали. Следобедната работа не понасяше на италианските бюрократи.
Нямаше какво друго да прави. Налагаше се да се върне в Кампора и да полежи край басейна на Грация. Можеше да се обади на Вивиан, да обърне малко внимание на личния си живот. Да, колко труден беше животът понякога!
Единбург
Карен свали назад изправената облегалка в колата и се нагласи за пътуването до Единбург.
— Казвам ти — поде тя, — свят ми се вие вече от този случай. Всеки път, когато реша, че съм започнала да разбирам за какво става дума, се намира нещо да ме препъне.
— Кой случай имаш предвид? Онзи, който според Макарона трябва да поставяш на първо място или другият, по който работиш всъщност? — попита Фил и насочи колата по страничния път, който щеше да ги отведе в една чайна край магистралата. Един от плюсовете на работата по студени досиета се изразяваше в това, че човек обикновено можеше да се храни в обичайните часове. Не съществуваше напрежението, породено от съзнанието, че времето тече и престъпникът може да нанесе нов удар. Този режим устройваше отлично и двамата.
— Не съм в състояние да предприема нищо по въпроса за Кат Грант, докато не получа ясен доклад от италианската полиция, а те очевидно не припират особено да ни го изпратят. Не, говоря за Мик Прентис. Като начало, всички са били убедени, че е отишъл в Нотингам. Сега обаче по всичко изглежда, че той не е напуснал жив Нютън ъв Уиймс. Изобщо не е заминавал със стачкоизменниците, макар един от тях да е станал причина за объркване, изпращайки пари на Джени. Но от стачкоизменниците научихме едно — а именно, че Мик е бил жив и здрав и е обикалял Нютън около дванайсет часа след времето, когато според Джени е напуснал дома си.
— Което е странно — отбеляза Фил. — Ако е бил решил да я напусне, човек би предположил, че по това време не би бил вече в Нютън. Освен ако не е имал намерение да й даде урок. Може да е решил да се забави, за да я подразни. Може би се е канел вече да се прибере, когато се е случило нещо, което го е отклонило.
— Действително изглежда, че се е случило нещо, което го е накарало да реагира съвсем нетипично. Хората, които са отивали да работят като стачкоизменници, очевидно са очаквали да побеснее, когато ги е видял. Когато са го видели, са очаквали да се стигне до скандал или дори до сбиване. А той само ги умолявал да не постъпват така и дори изглеждало, че всеки момент ще избухне в плач.
— Може пък точно тази нощ да е разбрал какво става между Джени и Том Кембъл — предположи Фил. — Това би го разстроило сериозно.
— Може и така да е станало — Карен като че ли не беше убедена. — Ако си прав, той наистина би се разстроил. Сигурно не е искал да се прибере у дома. И може да е решил да отиде при приятеля си Анди в къщата му в гората.
— Но ако го е направил, как така никой не го е виждал след тази нощ? Знаеш как са ставали нещата по тези места — когато двама души са се разделяли, единият не е напускал града, а просто се е премествал три къщи по-надолу по улицата.
Карен въздъхна.
— И ти си прав. Но все пак е възможно да е отишъл при Анди. Нещата може да са се развили по различен начин. Знаем, че Анди е бил в отпуск по болест заради депресията. Знаем също така от сестра му, че той е обичал да ходи на север, да обикаля планините. Ами ако Мик е решил да тръгне с него? Ако двамата ги е сполетяла злополука и телата им лежат в някоя пропаст? Знаеш какво е там горе. Случва се планинари да изчезнат и телата им да не бъдат открити. При това говоря за тези, чието изчезване изобщо бива огласено.
— Възможно е — Фил даде мигач и зави към паркинга.
— Но ако наистина се е случило нещо такова, чие е тялото в пещерата? Струва ми се, че нещата са доста по-прости, отколкото ги представяш ти, Карен.
Влязоха в заведението в мълчание. Поръчаха си пай с месо, с гарнитура от грах и пресни картофи, без да поглеждат менюто. После Карен попита: