Владение на мрака

Кампора

Бел седеше на миниатюрното балконче и наблюдаваше как небето и околните хълмове сменят цветовете си, преминавайки през целия спектър на светлината, докато слънцето потъваше сред великолепието на залеза. Тя чоплеше студеното свинско и картофите, оставени от Грация в хладилника й, и обмисляше следващия си ход. Мисълта за предстоящата битка с италианската бюрокрация никак не я радваше, но ако искаше да открие Гейбриъл Поршъс, трябваше да издържи. Извади отново копираните снимки на Рената и се запита дали приликата не е плод на въображението й.

Но отново установи, че тя просто се набива на очи. Хлътналите очи, извитият като клюн нос, широката уста — всичко това повтаряше характерните черти на Броуди Грант. Действително, устата беше по-различна. Устните бяха по-пълни, по-добре оформени. Несъмнено по-привлекателни за целувки, помисли Бел и незабавно се укори за мисълта си. И Броуди Грант, и дъщеря му бяха тъмнокоси — косата им беше толкова тъмна, че би минала за черна. Но косата на момчето беше много по-светла, дори ако вземем предвид известно изсветляване под въздействието на силното италианско слънце. Лицето му беше и по-широко. Имаше разлики, човек не би могъл да сбърка Гейбриъл Поршъс с младия Броуди Грант, не и ако се съдеше по снимките, които Бел бе видяла в Ротесуел. Но биха могли да минат за братя.

Мислите й бяха прекъснати от иззвъняването на телефона. Тя го погледна с въздишка. Колко досадно, че идентификацията на повикването не функционираше навсякъде в чужбина. Нямаше как да разбереш дали не се обажда човек, когото се стремиш да избягваш. А записването на повиквания на гласовата поща, за да можеш да ги прослушваш, излизаше безобразно скъпо. Да не говорим пък за това, че нейната част от отговорността за племенника й не допускаше да игнорира неидентифицирани повиквания.

— Ало? — каза тя предпазливо.

— Бел? Обажда се Сюзън Чарлсън. Подходящ ли е моментът?

— Да, напълно.

— Получих мейла ви. Сър Бродерик ме помоли да ви предам, че е много доволен от напредъка, който отбелязахте до тук. Искаше да знае дали имате нужда да направим нещо тук. Бихме могли да организираме търсения, такива неща.

Бел потисна горчивия си смях. През целия си живот на професионалист бе вършила сама черната си работа или най-малкото бе полагала усилия да убеди някой да я свърши вместо нея. Не й беше минало през ум, че докато работи за Броуди Грант, би могла да се отърве от досадната част на задълженията си.

— Разполагам с необходимото — отвърна тя. — Можете обаче да ми помогнете за по-личните въпроси. Не мога да се отърва от усещането, че в някаква точка в миналото животът е срещнал Катрина или с Даниъл Поршъс, или с онзи Матиас, който може да е немец, но може и да е британец. Не изключвам възможността да е и швед, като се има предвид къде е завършила висшето си образование Катрина. Трябва да разбера кога и къде се е случило това. Може би са останали някакви нейни бележници, в които си е записвала ангажиментите, или тефтери с телефони и адреси? Освен това, когато се върна, би било наистина наложително да открия нейните приятелки. Трябват ми жени, на които тя може да се е доверявала.