Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Сюзън Чарлсън си позволи да се позасмее леко и благовъзпитано.
— В такъв случай ще останете разочарована. Ако си мислите, че баща й е потаен, имайте предвид, че ако го сравним с Катрина, можем да кажем, че направо има слабост към откровеничене. Катрина беше като котката на Киплинг, която си ходи, където си ще. Всъщност най-добрата й приятелка беше майка й. Бяха много близки. Като изключим Мери, единственият друг човек, който наистина знаеше какво става в главата на Кат, беше Фъргъс.
Името увисна във въздуха между тях.
— Предполагам, че не знаете къде бих могла да намеря Фъргъс?
— Можете да поговорите с баща му, когато се върнете. Той често идва да посети семейството си по това време на годината — отвърна Сюзън. — Уили не счита, че е подходящо да съобщава това на сър Бродерик, но аз знам, че е така.
— Благодаря ви.
— Ще се опитам да потърся някакви бележници и записки, но не се надявайте, че ще открия нещо важно. Проблемът с творците е там, че те разчитат работата им да говори вместо тях. Кога се прибирате?
— Не съм сигурна. Зависи какво ще успея да свърша утре. Ще ви уведомя.
Нямаше какво друго да каже, не последва размяна на любезности. Бел не помнеше друг случай, в който до такава степен да не е съумявала да установи контакт с друга жена. През целия си живот като зряла жена се бе учила да убеждава хората да споделят с нея неща, които всъщност не са искали да споделят. Със Сюзън Чарлсън обаче се провали. Тази задача, която започна просто с желанието да се възползва от минималния шанс да накара един прочут със саможивостта си човек да проговори, й даваше възможност да вижда понякога собствената си личност в изненадващо различна светлина.
Какво ли ще последва сега, питаше се тя, докато отпиваше дълбока глътка от виното си. Какво ще последва сега?
Сряда, 4 юли 2007
Ийст Уиймс
По радиото някаква американска изпълнителка на алтернативна кънтри музика пееше с пълно гърло нещо за Деня на независимостта. Само че в случая не ставаше дума за националния празник, а за едно доста радикално решение на проблема с домашното насилие. Като служител на полицията Карен не можеше да одобри чутото; но като жена трябваше да признае, че предлаганото в песента решение има своите положителни страни. Ако Фил беше тук, тя би се обзаложила с него на един паунд срещу златен часовник, че мъжът, с когото отиваше да се срещне, не слуша тази песен в колата си.
Караше бавно по тясната уличка, която водеше към мястото, където навремето са се намирали изходът и административните сгради на мината „Майкъл“. Сега тук имаше само едно пусто пространство с напукан асфалт, където някога са се намирали касата и работническият стол. Всичко останало беше преобразено, останките от мината бяха заличени, слели се с околния пейзаж. Без ръждивочервения пилон на подемния механизъм й беше трудно да се ориентира. Но в другия край на асфалтовата площадка бе паркирана една кола, обърната към морето. Човекът, с който трябваше да се срещне, я чакаше.
Колата, до която Карен паркира своята, беше старичък роувър, излъскан почти до изтъняване на ламарината. Тя изпита леко неудобство от полепналите по номера на собствената й кола мъртви насекоми. Вратата на роувъра се отвори в синхрон с нейната и двамата шофьори излязоха едновременно, като в специално аранжиран кадър на филм. Карен застана пред колата си и зачака шофьорът на роувъра да дойде при нея.
Беше по-нисък, отколкото тя бе очаквала. Сигурно едва бе покрил изискването за минимален ръст за полицай — пет фута и осем инча. Може би перчемът му бе помогнал да надхвърли желаната граница. Сега косата му беше стоманеносива, но прическата можеше да накара Елвис да пребледнее от завист. Когато е служел в полицията, не би могъл да си позволи такива бакенбарди и фризурата, известна като „патешка опашка“. Но по отношение на косата си Брайън Бевъридж се бе възползвал изцяло от свободата, която му бе дало пенсионирането.