Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Той хвърли поглед на снимките и каза:
— Не го познавам. Всички художници, с които работя аз, са италианци. Убедена ли сте, че е художник по професия? Тук има много любители, които продават работите си по улиците. И голяма част от тях са чужденци.
— О, не, професионалист е. Работите му били излагани тук и в Сиена. — Тя разпери ръце в жест, с който обхвана всички картини по стените. — Но очевидно не е достатъчно добър за вашата галерия. — Прибра снимките и допълни: — Благодаря, че ми отделихте от времето си.
Той вече й беше обърнал гръб и се бе упътил да се разположи на удобния си стол сред бездушните си картини. Щом не се очертаваше продажба, нямаше защо да разговаря с нея.
Бел знаеше, че тук има галерии в изобилие. Реши да провери в още две и после да седне да пие кафе и да изпуши една цигара. После още три — и почивка за сладолед. Смяташе да разнообразява досадата на търсенето с такива дребни удоволствия.
Но не стигна до сладоледа. В петата галерия, която посети, попадна на златната жила. Беше обширно, просторно помещение, картините и скулптурите бяха разположени така, че да могат да бъдат оценявани наистина по достойнство. Бел ги огледа с искрено удоволствие, докато вървеше към бюрото в дъното на галерията. Този път собственичката се оказа жена на средна възраст, седнала зад модерно, функционално бюро, отрупано с брошури и каталози. Носеше поизмачкани ленени дрехи — униформата на по-непревзетата част от италианките от средната класа. Тя откъсна очи от екрана на компютъра и хвърли на Бел разсеян поглед, леко раздразнена, че я откъсват от работата й.
— С какво мога да ви помогна? — измънка тя припряно, така че думите почти се сляха една с друга.
Бел се зае отново да реди наизустените вече фрази. Но само след няколко изречения, жената притисна с ръка устата си и я погледна с разширени от удивление очи.
— О, господи! — възкликна тя. — Даниъл? Да не би да имате предвид Даниъл?
Бел измъкна снимките и ги показа на жената, която като че ли всеки момент щеше да се разплаче.
— Това е Даниъл — каза тя. Посегна и докосна с пръсти снимката там, където се виждаше главата на Гейбриъл. — И Гейб. Горкият, милият Гейб.
— Не разбирам — каза Бел. — Някакъв проблем ли има?
Жената си пое дълбоко, треперливо дъх.
— Даниъл е мъртъв — тя разпери скръбно ръце. — Почина още през април.
Бел, потресена на свой ред, попита:
— Какво се е случило?
Жената се облегна на стола си и зарови пръсти в черната си къдрава коса.
— Рак на панкреаса. Поставиха му диагнозата точно преди Коледа. Беше ужасно. — В очите й проблеснаха сълзи. — Не биваше да се случва точно на него. Той беше… беше такъв прекрасен човек. Много мил, много сдържан. И така обичаше момчето си! Майката на Гейб починала при раждането. Даниъл го е отгледал съвсем сам и се е справил чудесно.
— Толкова съжалявам. — Значи поне кръвта по пода във вила Тоти не беше на Даниъл. — Нямах представа. Просто бях чула за един чудесен британски художник, който живеел и работел тук от години. Исках да направя материал за него.
— Познавате ли работите му?
Жената стана и направи знак на Бел да я последва. Озоваха се в малка стая в дъното на галерията. По стените имаше подредени множество триптихи, абстрактни природни пейзажи, някои от които морски.
— Той рисуваше и акварели — поясни жената. — Акварелите не бяха толкова абстрактни и успяваше да продава повече от тях. Но той обичаше именно тези картини.
— Прекрасни са — каза Бел и наистина го мислеше. Наистина й се искаше да се бе запознала с човека, който бе виждал света по този начин.
— Да, така е. Ненавиждам мисълта, че няма да има повече от тях — жената протегна ръка и докосна с върховете на пръстите си акрилната боя. — Той ми липсва. Беше за мен не само клиент, но и приятел.
— Питам се дали бихте могли да ме свържете със сина му? — попита Бел, не забравяйки за какво бе дошла тук. — Може би все пак ще напиша този материал. Така да се каже, в негова памет.