Владение на мрака

Все още загледана в репродукциите на работите на Поршъс, тя се обади по мобилния си телефон на своя помощник, стажанта Джонатан.

— Опитах се да се свържа с теб снощи — каза той. — Но телефонът ти беше изключен. Затова се обадих на Снежната царица в Ротесуел и тя ми каза, че няма как да се свържа с теб.

Бел се разсмя.

— Тя наистина обича да си придава важност. Съжалявам, че сме се разминали снощи. Бях на купон.

— Какъв купон? Доколкото ми е известно, от теб се очаква да се правиш на Нанси Дру31.

Бел си каза, че шеговитите му опити да флиртува са донякъде неприемливи. Но абсурдността им я забавляваше, затова тя реши да не му прави забележка.

— Точно това правя. Купонът беше в Италия.

— В Италия ли? Значи си в Италия?

Бел набързо обясни положението на Джонатан.

— Ето че вече имаш привилегирован достъп до информация — приключи тя.

— Уау — каза Джонатан. — Кой би могъл да предположи, че ще бъде толкова вълнуващо? Нито един от колегите ми няма подобен стаж. Това е като Удуърд и Бърнстийн по следите на „Уотъргейт“!

— Това няма нищо общо с „Уотъргейт“ — възрази Бел.

— Разбира се, че има. Нали ми каза, че на пода на вилата е имало кръв? Хората обикновено не бягат при домакински злополуки или самоубийство, тоест наличието на кръв предполага някой да е бил убит. И то в ситуация, която свързва случай с убийство и отвличане, състояли се преди двайсет и две години. Бел, несъмнено тук става дума за някаква много неприятна личност, а в момента ти си по следите на този човек.

— Джонатан, тъкмо сега съм по следите на едни млад човек, който е загубил баща си. Много страшно ли звучи това? — каза Бел шеговито и безгрижно.

Станал внезапно сериозен, Джонатан отвърна:

— Бел, не всички млади хора са очарователни и безобидни като мен. Могат да се държат и като диваци. Достатъчно материали за убийства и изнасилвания си писала, за да си правиш илюзии по този въпрос. Престани да се отнасяш с мен като с дете. Това не е игра. Обещай ми да приемеш нещата сериозно.

Бел въздъхна.

— Когато се натъкна на нещо, което изглежда сериозно, ще го приема сериозно, Джонатан. Обещавам. А междувременно имам нужда да свършиш нещо за мен.

— Разбира се, каквото пожелаеш. Да не се надявам, че задачата налага посещение на Тоскана, а?

— Задачата налага посещение на Националния семеен регистър в Излингтън — за да откриеш всичко, което успееш, за един човек на име Даниъл Поршъс. Трябва да е бил окото петдесетте. Починал е през април в Италия, но не знам къде точно. Освен това смъртните актове в Италия не съдържат почти никаква информация. Затова ми трябва неговият акт за раждане и евентуално свидетелство за сключен брак. Ще го направиш ли вместо мен?