Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
— Ние искаме да поговорим с вас именно за Бен, госпожо Рийки — каза Карен.
Ефи Рийки се обърна рязко, с широко отворени очи, и й заприлича на заек, озовал се в светлината на нечии фарове.
— Не виждам за какво има да говорим. Той почина преди пет години. От рак — рак на белите дробове. Пушеше от много години. Толкова години, прекарани в заседания в централата на профсъюза, и всички пушеха като комини.
— Бил е секретар на местния клон на профсъюза, нали? — попита Фил. Той разглеждаше няколко рисувани чинии, подредени на поставки на стената. Изображенията по тях представяха важни моменти от профсъюзната история. — Отговорна работа, особено по време на стачката.
— Той обичаше хората си — каза поривисто Ефи. — Беше готов да направи всичко за тях. Сърцето му се късаше, когато онази кучка Тачър успя да ги превие. Заедно със Скаргил. — Тя им поднесе чая и порцелановите чаши издрънчаха, когато ги сложи на масата. — Никога не съм харесвала „крал Артур“. Поведе ги направо към гибел. Всичко би било различно, ако бяха оставили Мик Макгахи да решава. Много различно. Той уважаваше хората, също като моя Бен. Уважаваше хората си.
Тя хвърли на Карен поглед, в който се долавяше нещо близко до отчаяние.
— Разбирам, госпожо Рийки. Но сега е дошло време нещата да си отидат по местата.
Карен съзнаваше, че рискува. Възможно бе Мик Прентис да е сгрешил. Възможно бе Бен Рийки да е държал в тайна онова, което е вършел. А и Ефи Рийки можеше да продължи да се придържа към решението си да не мисли за начина, по който съпругът й бе предал доверието на хората, които уж бе обичал.
Цялото тяло на Ефи Рийки като че ли се сгърчи.
— Не разбирам за какво говорите — неистинността на пискливото й отрицание беше очевидна.
— Струва ми се, че разбирате, Ефи — каза Фил, сядайки до двете жени край масата. — Струва ми се, че тази мисъл ви гризе от много време насам.
Ефи покри лице с ръцете си.
— Вървете си — произнесе тя неясно. Беше започнала да трепери, като овца, на която току-що са смъкнали руното.
Карен въздъхна.
— Сигурно не ви е било лесно да виждате теглото на другите, съзнавайки, че самите вие сте добре.
Ефи замря и смъкна ръце от лицето си.
— Какви ги говорите? — попита тя. — Да не би да мислите, че ги е вземал за себе си?
Възмущението й придаде сила. А може би щеше да я накара да забрави и предпазливостта си.
„По дяволите, по дяволите, по дяволите“. Карен осъзна, че е преценила съвсем неправилно положението. Но ако тя беше сгрешила, възможно бе и други да са направили тази грешка. Други като Мик Прентис например. Мик Прентис, чийто най-добър приятел е работел в профсъюза. Който може дори да е бил съучастник в делата на Бен Рийки. Мислите й препускаха, но тя се овладя и се върна към разговора.
— Разбира се, че не предполагаме такова нещо — заяви Фил. — Карен просто имаше предвид факта, че той все пак още е получавал заплата.
Ефи ги загледа неуверено.
— Започна да го прави едва след като започна изземването на профсъюзните фондове — каза тя. Думите й се заредиха бързо, освободени от изпитаното облекчение. — Казваше, че няма никакъв смисъл да се предават парите в местния клон, след като оттам просто ще ги препратят в централата. Казваше, че парите, събрани тук, би трябвало да се насочват за подкрепа на местните миньори, а не да бъдат измъквани, за да ги пратят в Бъфало. — Тя събра сили да се усмихне нажалено. — Все така казваше, „да не бъдат измъквани, за да ги пратят в Бъфало“. Раздаваше по малко ту на този, ту на онзи, не много, за да не забележат шефовете. Беше много дискретен с раздаването. Караше Анди Кар да преглежда молбите за помощи и изпращаше пари там, където положението беше най-отчайващо.
— А разбра ли някой? — попита Фил. — Успя ли някой да го разкрие?
— Как си я представяте тази работа? Ако беше станало нещо такова, първо щяха да го обесят, а после да задават въпроси. По тези места профсъюзното дело беше нещо свято. Ако някой дори го беше заподозрял, нямаше да отърве кожата.
— Но Анди е знаел — Карен все още не искаше да се предаде.