Владение на мрака
- Автор: Макдермид Вэл
- Серия: Карен Пири #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Еднорог
- ISBN: 978-954-365-107-8
- Переводчик: Боряна Дженабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Владение на мрака». Краткое содержание книги:
Жената изви устни в лека, тъжна усмивка.
— Приживе Даниъл винаги презираше публичността. Не се интересуваше от култа към личността на творците. Искаше му се неговите картини да говорят вместо него. Но сега… сега би било хубаво да видим, че картините му се ценят по достойнство. На Гейб това може да му хареса.
Тя кимна замислено.
— Можете ли да ми дадете телефонния му номер? Или адреса? — попита Бел.
Жената я изгледа малко шокирано.
— О, не, не бих могла да направя такова нещо. Даниъл винаги е настоявал на недосегаемостта на личния си живот. Моля ви, дайте ми визитната си картичка и аз ще се свържа с Гейб. Ще го попитам дали е склонен да разговаря за баща си с вас.
— Значи той още живее тук?
— Къде другаде би могъл да отиде? За него няма друг дом, освен Тоскана. Всички негови приятели живеят тук. Редуваме се, за да му осигуряваме прилична топла храна поне веднъж седмично.
Докато се връщаха към бюрото, Бел осъзна, че все още не знае фамилното име на Даниъл.
— Имате ли някаква брошура или каталог с работите му? — попита тя.
Жената кимна.
— Ще ви го разпечатам.
Десет минути по-късно Бел беше отново на улицата. Най-сетне се беше добрала до нещо конкретно, за което да се хване. Ловът можеше да започне.
Колтън ъв Уиймс
Белосаните къщички по главната улица бяха спретнати, навесите над входовете им бяха подпрени с дялани греди в рустикален стил. Те открай време бяха добре поддържани, защото хората, минаващи през селото, виждаха именно тях. В наши дни и къщите по задните улички бяха чисти и спретнати. Но Карен знаеше, че невинаги е било така. Копторите на Плантейшън Роу бяха известни като бедняшки свърталища, пренебрегвани от собствениците, които ги даваха под наем, поради убеждението, че онова, което не е достойно за погледа на хората от доброто общество, не заслужава и тяхното внимание. Но още докато стоеше на прага на тази къщичка, Карен заподозря, че Ефи Рийки би съумяла да превърне и последната адска дупка в райско кътче. Входната врата изглеждаше така, сякаш я бяха мили същата сутрин, нямаше дори едно сухо цвете в сандъчетата по прозорците, тънките пердета падаха в равномерни дипли. Карен се запита дали е възможно Ефи и майка й да са близначки, разделени при раждането им.
— Смяташ ли да почукаш? — осведоми се Фил.
— Извинявай. Просто ме обзе усещане за „дежа вю“. Или нещо подобно.
Карен натисна звънеца, обзета от чувство за вина, че оставя следа от пръста си върху него.
Вратата се отвори почти незабавно. Усещането, че се е върнала назад във времето, не напускаше Карен. Не беше виждала жена с такъв тюрбан на главата, откакто почина баба й. С работната си престилка и навитите ръкави Ефи Рийки напомняше на по-възрастен вариант на Роузи нитовачката30. Тя огледа Карен от горе до долу, като че ли преценяваше дали е достатъчно чиста, за да я пусне през прага.
— Да? — попита тя. Тонът й не беше дружелюбен.
Карен представи себе си и Фил. Ефи се намръщи, очевидно възмутена да види полицаи на прага на дома си.
— Не съм виждала нищо, не съм чувала нищо — заяви тя рязко. — Това винаги е било мое правило.
— Налага се да разговаряме с вас — каза меко Карен, долавяйки ранимостта, която старицата криеше грижливо.
— Не, не се налага — възрази Ефи.
Фил пристъпи напред.
— Госпожо Рийки — каза той, — дори да нямате какво да ни кажете, ще ви бъда задължен цял живот, ако ни направите по чаша чай. Гърлото ми е пресъхнало като Сахара.
Жената се поколеба, поглеждайки тревожно ту единия, ту другия. Лицето й се смръщи от конфликта между враждебността и гостоприемството.
— Влезте тогава — каза тя накрая. — Но не мога да ви кажа нищо.
Кухнята беше безукорно чиста. Ривър би могла да проведе аутопсия на кухненската маса без какъвто и да било риск от замърсяване. Карен отбеляза с удоволствие, че е била права. Също като собствената й майка, Ефи Рийки приемаше, че всяка равна повърхност трябва да служи за поставка на украшения и всякакви дреболии. Карен считаше това за ужасяващо разхищение на суровините, с които разполага планетата. Предпочиташе да не мисли за всички боклуци, които бе носила у дома от училищните екскурзии.
— Домът ви е прекрасен — каза тя.
— Винаги съм се старала всичко да изглежда добре — каза Ефи, докато се занимаваше с чайника. — Не позволявах на Бен да пуши у дома. Имам предвид мъжа си, Бен. Той почина преди пет години, но преди това беше уважаван човек тук. Всички познаваха Бен Рийки. Ако моят Бен беше още жив, тук нямаше да се случват разни безобразия по улиците. Не, казвам ви, нямаше.
30
Роузи нитовачката — популярен образ в американската култура, символ на жените, работещи в оръжейната индустрия на САЩ по време на Втората световна война, докато мъжете са на фронта. Роузи е жената със забрадка, изобразена на агитационния плакат „Ще се справим!“ (We Can Do It!), създаден през 1943 година от Джей Хауърд Милър. Ползван е образът на Джералдин Дойл, работничка във фабрика в Мичиган. — Б.пр.