Търсенето на скритата истина
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #4
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542712930
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Търсенето на скритата истина». Краткое содержание книги:
Как се бях озовала в Залата? Какво бяха направили камъните, за да ме откъснат от тунела на струпаните Сребра и да ме захвърлят във водовъртежа на цялата мрежа? Дали действаха като насочващ маяк и дали оголването им винаги би ме водило тук?
Вървях. Гледах. Извръщах поглед.
Болка, удоволствие, наслада, мъчение, любов, омраза, смях, отчаяние, красота, ужас, надежда, скръб - всичко беше на разположение в Залата на всички дни.
Имаше сюрреалистични огледала с пейзажи, толкова прилични на картините на Дали, че се чудех дали не са били просто окачени там и анимирани. Имаше портали към пейзажи, толкова чужди, че дори не можех да дам име на това, което виждах.
Гледах в едно огледало, после в друго и ставах все по-несигурна. Нямах представа дали някой от порталите изобщо се отваря към моя свят. Дали бяха различни планети? Различни измерения? Ако влезех в някое, дали щях да поема на опасно пътешествие през непобедим лабиринт?
Милиарди. Имаше милиарди избори. Как изобщо щях да намеря пътя си към дома?
Вървях сякаш с дни. Кой знае? Възможно е. Времето няма значение в Залата. Нищо няма. Аз бях мъничка. В огромен коридор. Случаен скелет - необичайното човешко присъствие. Тишина, с изключение на звука от ботушите ми в съприкосновение със златото. Започнах да пея. Минах през всяка песен, която знаех, взирайки се в Сребрата. Бягах от някои.
После едно ме закова на място.
Зяпнах.
- Крисчън? - избухнах невярващо. Беше с гръб към мен и вървеше през тъмна гора, но луната в неговото огледало беше ярка и нямаше как да сбъркам осанката и походката му. Тези дълги крака в избелели дънки. Тъмната коса, хваната назад на опашка. Широките рамене и уверената походка.
Главата му се обърна рязко. Отстрани на врата му имаше татуировка в червено и черно, която не беше там последния път.
Мак? - устните му се движеха, но не можех да го чуя. Пристъпих по-близо.
- Наистина ли си ти?
Очевидно той можеше да ме чуе. В очите на красивия шотландец въодушевлението и облекчението се бореха с тревогата. Той се взря в
мен, приближи се, изглеждаше объркан, после поклати глава.
Не, Мак! Стой, където си! Не идвай тук! Върни се!
- Не знам как да се върна.
Къде си?
- Не виждаш ли?
Той поклати глава.
На мен ми изглежда, че си вътре в огромен кактус. За миг помислих, че си тук, с мен. Как ме виждаш?
Накарах го да повтори няколко пъти. Не съм най-добрият четец по устни. Думата „кактус“ ме обърка. Не можех да видя и един кактус в гората.
- Аз съм в Залата на всички дни.
Тигровите му очи пламнаха.
Не стой дълго! Обърква те.
- Вече разбрах това - преди миг в ръката ми отново се беше появила розовата ръкавица и можех да чуя звуците от игрището около мен. Започнах да тичам на място. Не успях да заблудя Залата. Затичах се в кръг пред огледалото. Ръкавица и спомен изчезнаха.
Мястото е опасно. Бях там известно време. Трябваше да избера Сребро. Направих лош избор. Те не са каквото изглеждат. Това, което показват, не е там, където водят.
- Шегуваш ли се? - едва не откачих. Ако влезнех в тропически плаж, щях ли да свърша в нацистка Германия с тази своя черна коса?
Това, което аз избрах, не показваше. Оттогава скачам през измеренията, опитвам се да намеря по-добро място. Някои от Сребрата са верни, други не са. Няма как да познаеш кои.
- Но ти си детектор на лъжата!
Не работи в Залата, момиче. Работи само извън нея, и то невинаги. Съмнявам се някой от талантите ти на шийте зрящ да работи там.
Все още тичайки в кръг, затворих очи и потърсих онова място в центъра на ума си. „Покажи ми истината!" - заповядах. Отворих очи и погледнах отново към Крисчън. Все още стоеше в тъмната гора.
- Къде си?
В пустиня - той ми се усмихна горчиво. - С четири слънца и без нощ. Изгорял съм лошо. Нямам нищо за ядене и за пиене от твърде дълго време. Ако не открия дименсионно изместване скоро, аз... съм загазил.