Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Гледам го и не вярвам на очите си.
— Ехо! Я почакай малко!
Той си сменя блажено каналите и въобще не ме чува.
— Няма да стане, да знаеш!
— Какво няма да стане? — изрича разсеяно и се отпуска блажено на възглавниците. После удря с юмрук по леглото и се провиква: — Уха! Тъкмо този мач чаках!
— Аз. На дивана — изричам със силен глас.
Никакъв отговор. Нито дори зачатък на такъв. Все едно мен ме няма в стаята. Отправям се вбесено към телевизора и заставам пред него.
— Какво, по… — просъсква през зъби той и ми прави знак с дистанционното да се поместя. — Не виждам!
— Боли ме гърбът! — заявява и скръствам ръце пред гърди.
— Откога? — провиква се вбесено той.
— Откогато съм в ЦИКЪЛ! — изричам бавно, но натъртено.
Той примигва неуверено, после вдига ръце и въздъхва:
— Окей. Както кажеш. Не желая да споря с теб.
Това вече ме изненадва.
— Не желаеш ли?
Той се привежда към нощното шкафче и умело сваля контактните си лещи. После вади очилата си, слага си ги и се обръща към мен.
— Виж какво, нямам представа какво става тук. Нямам представа и защо непрекъснато се сблъскваме и засичаме и аз съм точно толкова щастлив от този факт, колкото и ти. Но тъй като така и така сме принудени да бъдем заедно, какво ще кажеш за следващите четирийсет и осем часа да обявим примирие и да си гледаме работата, а?
Поглеждам го подозрително. По дяволите! Толкова е разумен! Ама нали не трябваше да става така? Той трябваше да бъде бесен! Ужасен! Отвратен! Точно в този момент би трябвало да си грабне сакото и да напусне стаята, като затръшне вратата зад гърба си, и да заяви, че никога повече не желае да ме вижда. И ако всичко върви добре, наистина няма повече да ме вижда. Както и аз него.
А после и двамата ще заживеем щастливо до края на дните си. Поотделно.
Обаче сега…
Едва сдържам прозявката си. Чувствам се като пребито куче. Утре ми е голям ден. Имам среща с Артси в неговото студио и се надявам да успея да го убедя да изложи творбите си в нашата галерия. Припомняйки си огромната отговорност, която лежи на плещите ми, аз се изпълвам с тревога. Значи наистина трябва да си почина добре. Може би Нейт е прав. Може би е време за примирие.
Поколебавам се. А после…
— Я се помести!
Нейт ме поглежда изненадано, обаче после послушно се помества в другия край на леглото. Аз сядам на моя и се отпускам на пухените възглавници. О, боже, хубаво е!
— Смятам да поръчам рум сървис. Гладна ли си? — поглежда ме той.
— Ами, не мисля… — започвам, обаче после стомахът ми издава поп и аз се поправям: — Всъщност да. Направо умирам от глад.
— Чувал съм, че задушеното с миди тук било много хубаво — продължава той.
— Окей — усмихвам се примирено. — Тогава задушено с миди.
Вдига телефона и набира номера. После покрива микрофона и казва:
— Само за протокола — чувствам се точно толкова гадно, колкото и ти. — Говори по телефона, а после пак се обръща: — Искаш ли и крекери?
След като поглъщаме две огромни купи с най-вкусното задушено с миди на света, Нейт заявява, че смята да спи.
— Ти ли ще ползваш първа банята или аз? — пита учтиво.
— Няма проблеми, върви ти — отвръщам аз също толкова учтиво.
„Ето, значи можем да се държим и като възпитани хора — казвам си аз, докато той изчезва за пет минути, а после се появява обратно, облечен по боксерки и тениска. — Все пак вече сме зрели, нали така?“ Погледът ми се плъзга към боксерките му и почти подскачам на леглото. Божичко, успях да се отърва от ананасчетата, обаче тези са с еленчето Рудолф! Бързо извръщам очи. „Не гледай, Луси, не гледай! Престори се, че това не се случва!“
Твърдо съм решена да не отлепям очи от телевизора. Само дето, вместо да се запъти към дивана, той идва при мен на леглото и се намъква под завивките. Ехо, я чакай малко! Плъзгам крадешком поглед встрани и го виждам как си набухва възглавницата, сякаш това е най-нормалното нещо на света. Ама какво, по…
В гърдите ми се надигат ужас и възмущение, обаче запазвам невъзмутимо спокойствие.
Окей. Значи сега имам две възможности:
1. Да скъсам споразумението за примирие, да му спретна велик скандал и да се опитам със сила да го изгоня от леглото. (Което, предвид факта, че той е сто и деветдесет сантиметра и стотина килограма, надали ще бъде особено лесно.)
2. Да спя на дивана.