Ти, който не си за мен
- Автор: Поттер Александра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Ти, който не си за мен». Краткое содержание книги:
Изпълвам се е грозни предчувствия. Нещо не ми харесва множественото число на глагола.
— Проблем ли?
— Очевидно мидената стая е резервирана два пъти.
— Така ли? — Увесвам унило нос. След нейните хвалебствени слова за тази мидена стая вече нямах търпение да се настаня в нея. Е, от друга страна, няма значение. Тук съм само за две нощи. — Но няма проблеми. Сигурна съм, че всичките ви стаи са прекрасни — изричам с успокоителен тон. — Какво друго свободно имате?
Настъпва злокобна пауза. И накрая тя изрича:
— Тъкмо в това е проблемът. Нямаме нищо друго свободно. Всичките ни стаи са заети!
Поглеждам я, неспособна да осъзная напълно какво ми казва.
— Но нали имам потвърждение! — възкликвам и размахвам документите, които Магда ми даде.
— Знам, скъпа, обаче господинът също има потвърждение!
— Какъв господин? — смръщвам се аз.
Точно в този момент вратата се отваря и надеждите ми отлитат.
Трябваше да се сетя.
— Натаниел — изричам сковано.
— Луси — кимва сковано и той.
— О, вие значи се познавате! — провиква се Силвия и поглежда ту единия, ту другия.
— Интимно — отговаря Нейт през стиснати зъби.
По лицето на жената се изписва облекчение.
— Боже, колко глупаво от моя страна! Как не се сетих, че сте заедно?!
— Не, не сме — побързвам да възразя аз. — Искам да кажа, че не сме заедно… само сме… — Поглеждам към Нейт, който вече набира имейл на телефона си. — Но не би трябвало да сме… — Отказвам се. Безнадеждно е.
— О, разбирам! — Очите на Силвия се разширяват, а после тя снишава глас и съзаклятнически прошепва: — Не се притеснявайте! За нас в странноприемница „Менемша“ дискретността е на първо място! Островът има огромен опит в приемането на президенти и световноизвестни знаменитости!
Поглеждам я неразбиращо.
— Които по една случайност са и женени — допълва и повдига многозначително вежди.
И тогава ми светва. Боже господи, ама тя си мисли, че имаме извънбрачна връзка!
— О, нищо подобно! — опитвам се да й обясня, обаче тя вече се е въоръжила с дискретното си изражение и ми подава ключ.
— Дискретността е на първо място! — повтаря шепнешком.
Поглеждам ключа. За части от секундата ми се иска да помоля за друга стая, обаче денят ми беше дълъг и се чувствам много изтощена. Сега единственото, за което си мечтая, е да взема един душ и да си лягам.
„А ако ти не вземеш първа стаята, Нейт ще ти я открадне!“ — напомня ми моят познат гласец.
— Окей, благодаря! — побързвам да грабна ключа и тръгвам надолу по коридора.
— Мидената стая е вляво! — провиква се Силвия.
А после чувам и гласа на Нейт:
— Извинете, но мисля, че мидената стая е резервирана за мен!
Пет минути по-късно на вратата ми се тропа силно. За момент ми минава през ума да не му обръщам внимание, да не отговарям — с надеждата, че накрая ще се откаже и ще си замине.
Да де, обаче това е Нейт! При него такива не минават!
Събирам кураж, отварям вратата и с най-невинен гласец изчуруликвам:
— О, това си ти!
Правя се на изненадана.
— Естествено, че съм аз! — изсумтява той и минава покрай мен. — Това е моята стая!
— Както и моята! — отсичам предизвикателно.
— Да, така изглежда — кимва той и оглежда нещата ми, които вече са пръснати из цялата стая.
Нямам представа как го правя. В състояние съм само за пет минути да превърна една безупречно подредена стая в пълна кочина. Като онези риалити програми по телевизията, дето превръщат домовете на хората в нещо ново, само че в моя случай е в обратната посока.
— Опитах всичко — продължава Нейт. — Обаче сега е август, разгара на сезона тук, и никъде на острова няма свободна стая. — Пуска багажа си на пода.
— Което означава? — поглеждам притеснено куфара му.
— Което означава, че единият от нас ще трябва да спи на дивана.
Двамата се обръщаме едновременно към него. Диванът е от мъничките кокетни канапета с пухкави възглавнички с мидички — в тон с темата на стаята.
— Аз съм метър и осемдесет и шест — отбелязва той, като се обръща към мен.
— Е, и?
— Значи на дивана си ти! — отсича делово той.
После съблича сакото си, мята го на облегалката на стола, изхлузва обувките си, скача на леглото, грабва дистанционното и си включва телевизора.