Право на милосърдие
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #5
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-24-X
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Право на милосърдие». Краткое содержание книги:
Лайбръри Джърнъл
Най-сетне получи възможност да се поогледа. От четири години насам не беше влизал във върховен съд, но не забеляза почти никакви промени. Залата беше мрачна, без прозорци и с висок таван. Галерията бе отделена от нисък дървен парапет, в нея имаше места за около сто и двайсет човека. Тесни и неудобни места, с цяла редица свързани помежду си твърди столове, като в някогашните театри. Имаше и място за правостоящи, което можеше да побере още четирийсет-петдесет души.
Присъстваха доста познати лица. На втория ред седеше самата Шарън Прат. В ъгъла на бокса за съдебните заседатели разговаряха Гил Соума и Арт Драйсдейл. Очите на Харди напразно потърсиха Дийн Пауъл. Явно главният прокурор бе оставил делото в ръцете на заместниците си.
После чукчето на съдията въдвори тишина и всички се извърнаха към банката.
Вратата, през която влизаха обвиняемите, се намираше зад гърба на съдията, малко вляво. Греъм Русо беше повикан четвърти по ред.
Приглушените гласове в залата видимо се усилиха, но съдията Маниън ги укроти само с поглед. Харди стана и тръгна да пресрещне клиента си в средата на залата, непосредствено преди подиума.
Нощта зад решетките се беше отразила неблагоприятно на Греъм. Оранжевият затворнически комбинезон подчертаваше още повече бледостта на умореното му лице. Но когато Харди го попита как се чувства, той отвърна добре. После се приведе към банката на обвинението и прошепна:
— Здрасти, Гил.
Соума вдигна глава. Греъм му се усмихна, пусна ръката си между двете банки така, че да не се вижда нито от съдията, нито от публиката, после му показа среден пръст. Харди светкавично покри десницата му, но вече беше късно.
— Ваша Светлост — скочи на крака Соума. — Обвиняемият ми направи неприличен жест!
— Чак пък толкова — прошепна Греъм.
— Млъквай! — заповяда му Харди. Не знаеше какво иска да постигне с оплакването си Соума, но в замяна на това добре познаваше Маниън и беше сигурен, че той няма да позволи никакви своеволия.
Съдията вдигна поглед от документите, които подреждаше пред себе си и простичко рече:
— Господин Харди, моля ви да държите клиента си под контрол. Не желая никакви разпри, ясно ли е? Намирате се в съд!
— Ясно, Ваша Светлост — кимна Харди, след което внезапно реши да рискува: — Но бих желал да се отбележи в протокола, че господин Соума положително реагира погрешно.
Съдията очевидно нямаше намерение да позволи никакви дребнави спорове, които биха забавили процедурите.
— Приема се — кимна той.
С непроницаемо изражение на лицето Харди хвърли кос поглед към Соума. Беше сигурен, че посланието му е прието. От този момент нататък ще се следи всяка дума, изказана в тази зала. Всички номера на Соума, включително и най-дребните, ще получат съответният отговор. Така е по-добре — нека прокурорчето знае, че му предстои тежка битка и всеки момент може да получи ритник в задника. Това вероятно ще го изнерви, а дори и изплаши. Харди все пак беше успял да го извади от равновесие.
Но това е един момент, който идва и отминава. Всички присъстващи в залата знаеха това. Както знаеха и какво ще последва. Съдията вдигна глава и заби очи в лицето на Греъм, в залата настъпи мъртва тишина.
— Греъм Русо, вие сте обвинен в престъпление…
Макар и формално, това встъпление винаги впечатляваше галерията за публиката. Зад гърба на Харди се усети леко раздвижване. Маниън отправи заплашителен поглед към залата, но този път той нямаше необходимия ефект. Част от зрителите започнаха да се бутат напред, по-близо до парапета, разнесоха се гневни викове:
— Това не е престъпление!
— Човекът не е сторил нищо лошо!
— Сал Русо е имал право да умре!
Чукчето се стовари върху банката. Съдията изчака да настъпи тишина, после повиши глас, за да бъде чут добре в цялата зала. Тонът му обаче беше сравнително мек:
— Зная, че много от вас са си направили труда да присъстват в тази зала днес именно заради делото Русо. Но това съвсем не означава, че ще позволя подобно поведение. Много моля никой да не прекъсва процедурата, в противен случай ще бъда принуден да прибягна до отстраняване от залата! Ясен ли съм?
Очевидно беше.
— Господин Русо — продължи след кратка пауза съдията: — Вие сте обвинен по алинея 187 от Наказателния кодекс, за това че на 9 май 1998 година в град Сан Франциско, община Сан Франциско, щат Калифорния, сте извършили убийството на Салваторе Русо, което… — Замълча за миг, сякаш се замисли върху тежестта на думите, които предстоеше да каже, после продължи: — … което сте замислили предварително и сте осъществили жестоко и хладнокръвно!