![Бавачката на ангели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/7/4/6/bavachkata-na-angeli-bg-download.jpg)
Бавачката на ангели [bg]
- Автор: Лэкберг Камилла
- Серия: patrik hedstrom #8
- Год: 2016
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-802-0
- Переводчик: Любомир Гиздов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Бавачката на ангели [bg]». Краткое содержание книги:
Щом наближи кея, Ана видя, че Мортен стои там и я чака. Беше се обадила да го предупреди за посещението си, така че той сигурно се бе оглеждал за лодката.
– Значи, не те е страх да се върнеш в дивия запад? – засмя се той и се протегна към носа на лодката.
– Винаги съм обичала да предизвиквам съдбата.
Ана хвърли въжето на Мортен, който умело го завърза.
– Охо, вече си истински морски вълк – каза тя и посочи обикновения морски възел, който Мортен бе направил около един от кнехтовете на кея.
– Ако живееш в архипелага, нямаш избор – каза той и ѝ подаде едната си ръка, за да ѝ помогне да слезе.
Едва сега Ана забеляза, че другата е превързана.
– Благодаря. Ох, какво ти е на ръката?
Мортен погледна превръзката, сякаш я вижда за пръв път.
– А, случват се такива неща като ремонтираш. Раните са част от работата.
– Колко мъжкарско – каза Ана и се усети, че се хили глуповато.
Почувства се малко гузно, че малко или много флиртува с мъжа на Ева, но беше само на шега и съвсем безобидно, макар да не можеше да отрече, че той е невероятно привлекателен.
– Нека аз да я взема.
Мортен взе тежката чанта от рамото ѝ и Ана тръгна признателно след него.
– По принцип бих предложил да седнем в кухнята, но там сега е малко ветровито – каза Мортен, след като влязоха вътре.
Ана се засмя. Чувстваше се безгрижна. Беше истинско облекчение да поговори с някого, който не си мисли непрестанно за претърпяната от нея катастрофа.
– В трапезарията също не е много удобно. Няма под – продължи той и ѝ намигна.
Мрачният Мортен от по-рано се беше изпарил, но това може би не беше толкова странно. Ева също изглеждаше в по-добро настроение, откакто отседна при Ерика.
– Ако нямаш нищо против да седим на пода, най-добре ще е да се качим в спалнята.
Той тръгна нагоре по стълбите, без да чака отговор.
– Малко е странно да се занимаваме с платовете, като се има предвид какво стана вчера – каза тя извинително зад гърба му.
– Няма проблеми. Животът продължава. В това отношение с Ева си приличаме. И двамата сме практични.
– Учудвам се, че имате смелостта да останете тук.
Мортен сви рамене.
– Понякога просто се налага – каза той и остави чантата по средата на стаята.
Ана седна на петите си, извади платовете и ги постави един до друг на пода. След това започна ентусиазирано да обяснява кои си подхождат и кой за какво може да се използва, за какви мебели, пердета и възглавници. След известно време млъкна и вдигна очи към Мортен. Той не гледаше платовете, а се взираше право в нея.
– Виждам, че ти е много интересно – каза тя иронично, но усети как бузите ѝ се изчервяват и приглади косата си зад ушите.
Мортен продължи да я гледа.
– Гладна ли си? – попита той.
Ана кимна бавно.
– Да, доста.
– Добре – каза Мортен и се изправи рязко. – Стой тук и прибери мострите, аз ей сега се връщам.
Той тръгна надолу към кухнята и Ана остана да седи насред платовете, разпръснати по красивия, полиран дървен под. Слънцето светеше през прозореца. Вече беше ниско над хоризонта и Ана осъзна, че е по-късно, отколкото си мислеше. Каза си, че трябва да се прибира при децата, но после се сети, че у дома няма никого. Къщата беше празна. Очакваше я самотна вечер пред телевизора, така че можеше да поостане още. Мортен също беше сам, а бе много по-приятно да ядеш заедно с друг човек. Освен това той вече бе слязъл да приготви нещо, така че би било невъзпитано от нейна страна да си тръгне, след като беше приела предложението му.
Ана започна нервно да събира платовете. Тъкмо когато приключи и ги остави на купчинка върху едно бюро до стената, откъм стълбите се чуха стъпки и дрънчене на чаши. Скоро след това Мортен влезе в стаята с поднос в ръце.