Бляскавият двор [bg]

– Какво е станало с всички ви? – попитах.

Преди тя да успее да отговори, силно тропане с крак по пода привлече вниманието ни. Постепенно другите започнаха да го чуват и глъчката на разговора затихна. В стремежа си да бъде чут Джас­пър се беше изправил върху един стол. Бях напъл­но сигурна, че никога, абсолютно никога досега не го бях виждала да изглежда толкова искрено щастлив.

– Приятели! Приятели! Свидетели сте как право пред очите ни се случва чудо. Нещо, кое­то никой от нас не смяташе за възможно. Току-що научих, че – както несъм­не­но виждате – Сивата чайка не е изчезнал в морето! Пострадал е много в бурята и вятърът го отвял от курса му – далече, далече на север в колонията Грашонд.

Обърнах се слисано към Тамзин. Северните колонии бяха известни както със суровите условия, така и със суровото и грубо население. Освен това от Адория ги деляха близо четиристотин мили.

Джас­пър се огледа наоколо с присвити очи. Имаше вид, сякаш някой току-що беше стоварил огромна торба със злато в краката му. Което, предположих, някой наистина бе направил.

– На кого да благодаря за това? На кого трябва да благодаря, задето е спасил момичетата ми?

За момент не се случи нищо. Сега видях, че заедно с изчезналите ни момичета имаше и няколко мъже, кои­то изглеждаха като моряци. Други няколко непоз­нати бяха облечени в прости дрехи като Тамзин и един от тях беше избутан нап­ред. Беше млад мъж с кафеникаворуса коса и изненадващо спокойно изражение и държание предвид тази странна ситуа­ция.

– Не бих казал, че ги е спасил някой определен човек, гос­по­дин Торн – каза той. – Цялата ни общност се събра да се погрижи за тях, докато пътищата станаха дос­та­тъч­но безопасни за пътуване.

Едно момиче от Бляскавия двор, кое­то не познавах, се обади:

– Но гос­по­дин Стюарт беше този, кой­то се застъпи за нас. Който се погрижи да имаме къде да отседнем и... и занимания, кои­то да ни държат заети.

– В такъв случай съм ви задължен, гос­по­дин Стюарт – каза Джас­пър и се поклони театрално. – Спасили сте не само тях, а всички ни. Благодаря ви.

Хладнокръвното държание на младия мъж се пропука донякъде при цялото внимание и възхищение.

– Можете да ме наричате Гидиън. И няма нужда да ми благодарите. Това беше прос­то нашият дълг пред Урос. Съжалявам единствено, че е трябвало да се тревожите за тях толкова дълго. Заради пътищата доскоро пътуването и комуникацията бяха невъзможни.

– Е, сега те са тук и говорете каквото искате, но все пак сме ви много задължени – нещо, кое­то с удоволствие бих обсъдил подробно с вас. Първо обаче трябва да говоря по известни търговски въпроси с тези господа – той кимна към моряците. – Докато правя това, Гидиън, брат ми и синът ми с удоволствие ще развличат вас и колегите ви в нашия салон. Сигурен съм, че след пътуването ще ви дойдат доб­ре няколко освежителни питиета. Имам отлично бренди, кое­то държа в запас.