Време на мъчения [bg]

Какво ли си свършил, та да си заслужиш ритник от Оберон в лицето? почуди се Хенкел. Ако с Оберон не бяха врагове, щеше да го посъветва да внимава около Лусиъс особено когато младежът държи нож в ръката си. От друга страна, Оберон едва ли се нуждаеше от този съвет. Ако не беше осъзнал заплахата, която рижавият представляваше, независимо по каква причина, то не беше негова работа да управлява Отреза и вероятно не след дълго някой друг щеше да заеме мястото му: може би Касандър, но не и самият Лусиъс. Никой в Отреза не беше толкова луд, че да следва младежа. Брат му, Мариус, също не беше гений, нито надарен с особена харизма, но поне не беше толкова луд. Но не беше и водач. Ако нещо се случеше с Оберон, Касандър щеше да заеме мястото му. Хенкел не беше сигурен какво да мисли за това. Оберон не беше цвете за мирисане, но поне се държеше разбираемо, докато Касандър си оставаше загадка.

Шерифът се спря в северния край на Квадрата. През дърветата забеляза дълга постройка, подобна на барака, с ламаринен покрив и тесни процепи вместо прозорци. Не я беше видял досега, а и тъй като неговата група беше дошла от юг, нямаше причина да минава оттам. Огледа се. Роб Чанър говореше с приятелчетата си, застанал с гръб към шерифа. Чанър беше реорганизирал групите, които бяха влезли в Отреза от север, запад и изток, което Хенкел установи едва когато четирите екипа се събраха в Квадрата. По-късно щеше да поговори с него за това, не му беше мястото да го обсъждат тук. Във всеки случай групата на Чанър трябва да беше огледала постройката.

От дясната страна на Чанър стоеше Кайл Фогъл, също от неговата група. Кайл беше свястно момче, но лесно се подвеждаше. Искаше да стане помощник-шериф, но веднъж вече се беше провалил на писмения изпит — и вероятно за добро, поне според Хенкел.