Шестото покварено дете [bg]

– Хилбърн заобиколи и дойде по Куин.

– Това го чувам вече за трети път. Сега, преди няколко минути и когато ми разказваше за станалото, докато бяхме в управлението.

– Защото това се случи – отвърна Портър.

– Във филма в главата ти Хилбърн беше ли извадил пистолета си, когато влизаше в уличката? Кога за пръв път забеляза оръжието в ръката на Невестулката? Беше ли изваден пистолетът? Каза, че Невестулката е дилър. В кой момент точно изхвърли наркотиците? Винаги изхвърлят наркотиците, когато бягат от полицаи.

– Не съм… не съм сигурен.

Пул продължи да го притиска.

– Хилбърн каза ли нещо, когато влезе в уличката? Изкрещя ли: „Полиция!“, каза ли на хлапето да хвърли оръжието?

– Да – кимна Портър, но не изглеждаше твърде сигурен.

– Казваш го, защото наистина си го спомняш, или защото аз го казах и пасва на онова, което е трябвало да се случи? Да не би току-що да добавих сцена в твоя филм? А ти извика ли: „Полиция!“? Каза ли на хлапето да хвърли оръжието?

– Да… – повтори Портър.

– Филмът ти току-що се промени, нали? Понеже аз го промених.

Портър зяпна. Погледна към стената, после към двора.

Пул пристъпи още по-близо до него.

– Затвори очи. Започни да си спомняш от средата – тичаш по уличката, стигаш дотук, до тази точка, близо до контейнера и…

– „Побързай, те идват“ – изрече Портър толкова тихо, че Пул едва го чу.

– Какво?

Портър беше затворил очи за секунда. Когато ги отвори, те потърсиха погледа на Пул.

– Това каза хлапето – Невестулката. „Побързай, те идват.“