Договорът „Паганини“ [bg]

— Назначиха ме набързо — допълва Аксел. — Буквално тикнаха писалката в ръката ми, за да ме накарат да подпиша договора.

— Но?

— Исках да направя собствена преценка.

— И я направихте.

— Да.

— И всичко изглеждаше както трябва? — пита Сага.

— Да… обещах да подпиша и, без съмнение, щях да го направя, ако не бях видял снимката и не бях я свързал с Кения.

Стоят в тишина и гледат малкото желязно момче, най-малката обществена художествена творба в Стокхолм. Юна се навежда и погалва лъскавата му главичка. Нагрят от слънцето, металът излъчва топлина.

— Товарят кораба на гьотеборгското пристанище — съобщава Аксел приглушено.

— Подразбрах го — казва Сага. — Но без разрешително ще…

— Тези муниции няма да напуснат Швеция — категоричен е Аксел.

— Казахте, че очакват да подпишете разрешението днес — уточнява Юна. — Може ли да го забавите по някакъв начин? Много е важно за разследването да ги държите в неведение.

— Няма да седят и да чакат.

— Кажете им, че не сте напълно готов — казва Юна.

— Да, въпреки че ще бъде трудно. Вече достатъчно съм забавил сделката, но ще се опитам — обещава Аксел.

— Не става въпрос само за предварителното разследване, а и за вашата сигурност — пояснява полицаят.

Аксел се усмихва и пита със скептичен глас:

— Смятате ли, че ще ме заплашат?

— Докато очакват положителна вест, сте извън опасност — отвръща Юна с усмивка. — Но ако кажете „не“, ще загубят огромни инвестиции. Не мога да си представя размера на подкупите, за да се затворят очите на нужните хора в Кения.

— Няма да мога дълго да протакам подписването, Понтус Салман се опитва да ме открие през целия ден. Тези хора познават бранша, не можеш да ги заблудиш — казва Аксел в момента, когато телефонът му иззвънява.

Поглежда за миг дисплея и застива:

— Струва ми се, че отново е той…

— Отговорете — подканва го Юна.

— Окей — казва Аксел и отговаря.

— Търсих те няколко пъти — се чува провлаченият глас на Салман. — Знаеш… корабът е натоварен, струва пари да стои на пристанището, собственикът се е опитал да те открие, изглежда, не са получили разрешението за износ.

— Съжалявам — опитва се да звучи искрено Аксел и поглежда Юна и Сага. — Нямах време да прегледам последната част…

— Говорих с Министерския съвет, щял си да подпишеш днес.

Аксел се колебае, мислите му се лутат в различни посоки, би искал просто да прекъсне разговора, но вместо това леко се покашля, извинява се и скалъпва една лъжа:

— Друга сделка изникна междувременно.

Аксел чува фалшивия тон в гласа си, отговорът се забавя повече от нормалното. На път е да каже истината, че няма да получат разрешението за износ, защото планират контрабанда на боеприпаси в Дарфур.