![Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/6/7/dogovort-paganini-bg-download.jpg)
Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
Лъкът се движи косо над струните със стържещ, скърцащ звук.
— Доста е разстроена — търси тя обяснение за ужасното звучене.
Усмихва се и внимателно връща инструмента.
— Да свириш на цигулка, значи да имаш слух — приятелски казва Аксел. — Човек слуша, чува музиката вътре в себе си и само я прехвърля в действителността.
Вдига цигулката и засвирва въведението „Ла сегедиля“ от операта „Кармен“ на Бизе, спира и й показва инструмента.
— Пренастройвам струните малко напосоки, ето така, и така — казва той и завърта ключовете многократно в различни посоки.
— Защо ще…
— Сега цигулката е напълно разстроена — продължава той. — И ако бях научил произведението механично, с точната позиция на пръстите, както свирих току-що, ще звучи ето така.
Той засвирва отново „Ла сегедиля“ и звученето е ужасно, почти неузнаваемо.
— Прекрасно — шегува се тя.
— Но ако вместо това се вслушаш в струните — казва той и натиска „ми“-струната. — Чуваш ли? Прекалено ниско е, но няма никакво значение, може да се компенсира, като вземеш тона по-нагоре по грифа.
Аксел Рисен повтаря мелодията на напълно разстроен инструмент със странна позиция на пръстите, но с верните тонове. „Ла сегедиля“ зазвучава отново, безупречно.
— Ти си магьосник. — Момичето се смее и ръкопляска.
— Здравейте — обажда се Юна, приближава се и се здрависва с Аксел, а после и с момичето.
Гледа Аксел, който държи разстроената цигулка.
— Впечатляващо.
Аксел следи погледа му и поклаща глава:
— Всъщност не съм свирил от трийсет и четири години — казва той със странна интонация.
— Вярваш ли му? — пита Юна момичето.
Тя кимва и отвръща загадъчно:
— Не виждате ли светлината?
— Бевърли — тихо казва Аксел.
Тя се разсмива и изчезва между дърветата.
— Трябва да говоря с вас — казва Юна на Аксел.
— Извинявам се за изчезването си — казва Аксел и започва отново да настройва цигулката. — Но изникна нещо спешно.
— Не се безпокойте, аз се върнах.
Юна забелязва, че Аксел наблюдава момичето, което събира плевели в тревата.
— Има ли ваза вътре? — пита тя.
— В кухнята — отговаря той.
Тя отнася вътре малкия букет от разцъфнали глухарчета, бели топки от семена.
— Любимото й цвете — пояснява Аксел и се заслушва в „сол“-струната, завърта ключа и оставя цигулката на мозаечната маса.
— Бих искал да погледнете това — казва Юна и изважда снимката от найлоновата папка.
Сядат на масата. Аксел изважда очила от джоба на ризата си и внимателно разглежда снимката.
— Кога е направена? — въпросът му не закъснява.
— Не знаем, вероятно през пролетта на 2008 година — отвръща Юна.
— Да — казва Аксел и изведнъж се отпуска.
— Познавате ли ги? — спокойно пита Юна.
— Естествено — казва Аксел. — Палмкруна, Понтус Салман, Рафаел Гуиди и… Агате ал Хайи.
— Дошъл съм обаче да помоля да погледнете музикантите отзад.
Аксел поглежда учудено Юна и отново разглежда снимката.
— Струнен квартет „Токио“… добри са — равнодушно преценява той.
— Да, но се питам… мислих си дали е възможно специалист да определи по снимката какво свири квартетът.
— Интересен въпрос.
— Възможно ли е изобщо квалифицирано предположение? Кай Самюелсон отрече, а когато брат ви Роберт я погледна, каза, че това е напълно невъзможно.
Юна се навежда напред, очите му се изпълват с нежност и топлота под широката сянка:
— Брат ви е сигурен, че ако вие не успеете, никой друг няма да успее.
Усмивка заиграва изведнъж в ъгълчетата на устните на Аксел:
— Той ли го каза?
— Да — отговаря Юна. — Но не разбрах какво имаше предвид…
— Нито пък аз — засмива се Аксел.