Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Договорът „Паганини“ [bg]
Договорът „Паганини“ [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Договорът „Паганини“ [bg]

Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:

След невероятния успех на световния бестселър „Хипнотизаторът“ Ларш Кеплер се завръща със следващата смразяваща кръвта история с главен герой детектив Юна Лина.    В една лятна нощ на изоставена яхта в стокхолмския архипелаг полицията открива труп на млада жена. Белите й дробове са пълни със солена вода и разследващите са сигурни, че тя се е удавила. Защо обаче няма следи от морска вода по тялото й и по дрехите й? На следващия ден мъж умира в апартамента си в Стокхолм, обесен на лампата. Всички улики сочат самоубийство, но таванът в стаята е прекалено висок, а в нея няма никаква мебел, която той би могъл да използва, за да изпълни този отчаян акт. Скоро става ясно, че младата жена е пътувала със сестра си и нейния приятел. Инспектор Лина открива, че липсваща снимка от апартамента на сестрата на убитата е връзката между двата смъртни случая. И идват логичните въпроси. Кой всъщност е бил мишената? Това убийства ли са, или самоубийства? Само четирима човека знаят истината, а някой желае смъртта на всеки един от тях. Юна Лина започва да разнищва двете истории, но се оказва, че те са само прелюдия към зашеметяващи, опасни и кървави събития.   
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 174
Перейти на страницу:

Вдига бинокъла и проследява отново тъмното пространство между будката за вестници и бряста, което й се струва съмнително.

Блумберг, който е облечен в кафяви спортни дрехи и тича нагоре по „Сибилегатан“, се свързва с нея.

— Виждам нещо в двора на църквата — съобщава той тревожно.

— Какво?

— Някой се движи под дърветата, на десетина метра от оградата към „Стургатан“.

— Провери го, Блумберг, но внимавай — нарежда тя.

Той се затичва покрай стълбището до тясната стена на Военния музей и продължава бавно към двора на църквата. Лятната нощ е топла, всичко наоколо е раззеленено. Безшумно стъпва по тревата до чакълената пътека, мисли си да спре някъде наблизо и да се престори, че се разтяга, но продължава напред. Листата леко шумолят. Светлото небе е засенчено от клоните, между гробовете цари мрак. Изведнъж почти на земята вижда едно лице. На жена около двайсетте. Косата й е късо подстригана и боядисана в червено, брезентовата й раница лежи до главата. Усмихва се щастливо, докато друга жена, смеейки се, вдига блузата й и я целува по гърдите.

Блумберг се отдръпва, преди да доложи на Йени Йорансон:

— Фалшива тревога, любовна двойка.

Минават три часа, захлажда се, роса покрива земята. Блумберг трепери, прави една обиколка и се озовава пред жена на средна възраст с повехнало лице. Изглежда много пияна, стои, клатушкайки се, с два пудела на каишка. Кучетата душат усърдно наоколо, искат да продължат, но тя ги дръпва ядосано назад.

До оградата на църковния двор минава жена, облечена като стюардеса, колелцата на морскосиньото й куфарче тракат по асфалта. Хвърля към Блумберг безразличен поглед, а той сякаш дори не я забелязва, макар че са колеги повече от седем години.

Мария Ристунен продължава с куфарчето към входа на метрото, за да провери този, който се крие до съседната порта. Тя крачи напред, чува токчетата да отекват между стените. Куфарчето се удря в бордюра и се накланя, тя трябва да спре и в същото време да погледне криещия се. Добре облечен мъж, но със странно изражение на лицето. Като че търси нещо, поглежда я притеснено.

Сърцето й забива силно, обръща се и чува шефката Йени Йорансон да говори в слушалката й.

— И Блумберг го вижда, на път е — казва Йени. — Изчакай Блумберг, Мария. Изчакай Блумберг.

Мария изправя куфарчето, но не може да се бави повече, трябва да продължи. Опитва се да забави ход, приближавайки се към мъжа с тревожния поглед. Ще трябва да го подмине, да върви с гръб към него. С приближаването й мъжът се притиска все по-силно до вратата. Държи едната си ръка скрита под дрехите. Адреналинът нахлува във вените й, когато мъжът внезапно прави крачка към нея и изважда предмета, скрит под палтото му. Зад рамото му Мария вижда вдигнатото оръжие на Блумберг, готово за стрелба. Той обаче го сваля, когато Йени съобщава за фалшива тревога, мъжът е невъоръжен, държи само бирена кутия в ръката си.

— Кучка — просъсква той и я пръска с бирата.

— Господи — въздъхва Йени в слушалката й. — Продължавай към метрото, Мария.

Нощта преминава без инциденти, последните клубове затварят, по улиците минават само собственици на кучета и събирачи на амбалаж, раздавачи на вестници и хора, бягащи за здраве. Йени Йорансон очаква с нетърпение смяната в осем. Поглежда към църквата „Хедвиг Елеонора“ и после към тъмния прозорец на Пенелопе Фернандес, мести поглед и надолу по „Стургатан“, и по-нататък към сградата с апартаменти на свещеници, където е израснал Ингмар Бергман. Взима една никотинова дъвка и се съсредоточава върху площада, пейките, дърветата, скулптурата с разкрачената жена и мъжа с парчето месо на рамото.

Изведнъж забелязва движение до вратата на високата стоманена ограда, която води към Йостермалмските хали. Тъмно е, но на фона на слабия отблясък в стъклото се мяркат бързи движения.

Йени Йорансон вика Карл Швирт. Той седи с два чувала празни бутилки на пейка между дърветата, където преди се е намирал входът на театър „Фолктеатерн“.

— Не, нищо не виждам, мамка му — отвръща той.

— Остани там.

„Може би, мисли си тя, трябва да разреша на Блумберг да напусне мястото си до църквата и да изтича към парка «Хумлегорден», за да провери ситуацията.“

Йени поглежда отново към портата, струва й се, че някой е коленичил в тъмното до черната ограда. Нелегално такси е объркало посоката и обръща на „Нюбругатан“. Йени бързо вдига бинокъла и чака светлината от фаровете да се плъзне по червената тухлена фасада на халите. Портата се осветява, но сега тя не вижда нищо. Колата спира и паркира на склона.

1 ... 118 119 120 121 122 123 124 125 126 ... 174
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)