Договорът „Паганини“ [bg]

— Сега поне знаем за какво става дума — спокойно отвръща Юна. — Знаем, че се опитват да минат през Кения и…

— Но какво, по дяволите, ще правим? — пита тя, докато скача. — Да арестуваме проклетия Понтус Салман? Да се свържем с Европол за Рафаел Гуиди?

— Все още не можем да докажем нищо.

— Кашата е голяма, много по-голяма, отколкото бихме искали — разсъждава тя, докато въжето свисти покрай нея и се удря в пода. — Замесени са Карл Палмкруна и Понтус Салман от Швеция… Рафаел Гуиди — той е гигант в бизнеса с оръжие… но да не забравяме и кенийското правителство, иначе нещата е нямало да потръгнат… а може би и шведското е замесено…

— Няма да се доберем до всички — констатира Юна.

— Най-умно би било да приключим случая — казва тя.

— Да го направим тогава.

Тя се засмива на шегата и продължава да скача със стиснати устни.

— Възможно е Палмкруна да е взимал подкупи много години — казва замислено Юна. — Но след като е получил изнудваческото писмо на Бьорн Алмскуг, се е притеснил, че купонът е свършил… и се е обадил на някого, вероятно на Рафаел… По време на разговора е осъзнал обаче, че е заменим… че той поради снимката се превръща в проблем. Проблем за лицата, инвестирали в сделката. Не са били готови да загубят парите си и да рискуват живота си заради него.

— Затова се самоубива — казва Сага и започва да скача по-бързо.

— Изчезва… и тогава остават само снимката и изнудвачът.

— Затова наемат международен „разрешител на проблеми“ — казва тя задъхано.

Юна кимва и тя започва да скача с вдигнати колене.

— Ако Виула не бе ги последвала на яхтата в последния момент, той е щял да убие Бьорн и Пенелопе и да потопи моторницата — разсъждава Сага.

Тя засилва темпото още повече и после спира.

— Щяхме… щяхме да го отпишем като нещастен случай — пъхти тя. — Щеше да вземе снимката, да изчисти всички компютри и да напусне безследно страната, напълно незабележимо.

— Макар че аз си мисля, че той всъщност не се страхува да бъде разкрит, просто е практичен — казва Юна. — По-лесно е да решиш проблемите, ако полицията не е замесена, но той се концентрира именно върху тях… защото в противен случай не би запалил апартаментите. Това отвлича вниманието, но той иска да си свърши работата както трябва, предпочита перфекционизма пред всичко останало.

Сага подпира ръце върху бедрата си, потта се стича по лицето й.

— Ясно е, че рано или късно щяхме да свържем пожарите с нещастния случай с яхтата — казва тя и изправя гръб.

— Но тогава щеше да е късно — отвръща той. — Задача на наемника е да изтрие всички следи и всички доказателства.

— Макар че сега и снимката, и Пенелопе са при нас — казва тя усмихната. — „Разрешителят на проблеми“ не е решил проблема.

— Поне засега.

Сага замахва веднъж, за да пробва боксовата круша, която виси от тавана, и поглежда замислено към Юна.