Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— На 13 ноември 2009 година.
— Сигурна ли си? — пита Юна.
„Лицата на снимката са се срещнали четири месеца след издадената заповед за арест на суданския президент, мисли си той. Понтус Салман е излъгал за времето. Срещнали са се през ноември 2009 година. Ето я причината за случилото се. Някои са мъртви, още може би ще умрат.“
Юна протяга ръка и докосва виолетовите цветове на люляка, от съседния двор се носи аромат от грил, мисли си, че трябва да намери Сага Бауер и да й разкаже за напредъка.
— Това ли е всичко? — пита Аня в слушалката.
— Да.
— Може ли да чуя краткото изречение?
— Да, извинявай… Kiitokseksi saat pusun, за благодарност получаваш целувка — казва Юна и прекъсва разговора.
„Понтус Салман ни е излъгал, минава през ума му за сетен път. Имало е пълно оръжейно ембарго, когато се е срещнал с Палмкруна, Рафаел и Агате ал Хайи. Всички сделки от този род са били забранени без всякакви изключения или отстъпки.
Но Агате ал Хайи е искала да купи боеприпаси, а останалите да спечелят пари. Без да зачитат човешки права или международни закони.
С леден глас Понтус Салман излъга за времето на срещата. Вярвал е, че няколко неочаквани признания, натъпкани в съзнанието ни, ще скрият лъжата; че като се разпознае на снимката, ще останем доволни и просто ще приемем лъжата за датата.“
Юна вижда пред себе си Салман, който говори с безизразно лице, сиво блед и с дълбоки бръчки. Беше самата невинност, когато разпозна себе си и си спомни кога са се срещнали.
„Това е контрабанда на оръжие, бучи в главата му. Всичко се свежда до контрабанда на оръжие, снимката, изнудването и убийствата.“
Пред очите му е как Сага Бауер се изправя след казаното от Салман, а отпечатъкът от петте й пръста остава върху бюрото като мъглив спомен.
През юли 2009 година Международният наказателен съд в Хага издава заповед за арест на суданския президент Омар ал Башир за директна намеса в изтребването на три племенни групи в Дарфур, след което всички предстоящи доставки на боеприпаси от останалия свят са спрени. Суданската армия запазва оръжията си, картечниците и автоматите, но скоро боеприпасите се изчерпват. Първа ще усети прекратеното снабдяване, без съмнение, милицията в Дарфур. Но Карл Палмкруна, Понтус Салман, Рафаел Гуиди и Агате ал Хайи застават над международните закони. Срещат се през ноември, въпреки че намесата на президента в геноцида е оповестена публично преди месеци.
— Какво научихте? — пита Аксел и става.
— Какво ли? — разсеяно повтаря Юна.
— Определихте ли времето?
— Да — отсича Юна.
Аксел търси погледа му.
— Нещо не е наред ли? — пита домакинът.
— Трябва да тръгвам — промърморва Юна.
— Нима са се срещнали след заповедта за арест на Ал Башир? Не може да са го направили. Трябва да знам, ако е било така!
Юна го поглежда в очите: толкова спокойни и ясни…
73.
Последен въпрос
Сага Бауер лежи по корем на мъхестия светъл килим. Затваря очи, докато Стефан бавно я целува по гърба. Светлата й коса се стеле като блестящ облак на пода. Топлото лице на Стефан се допира до главата й.
„Продължавай“, мисли си тя.
Нежните движения на устните му я гъделичкат между лопатките. Налага си да не става и потръпва от удоволствие.
От стереото се носи еротичният дует за виолончело и мецосопран на композитора Карл Унандер-Схарин. Двете партии се кръстосват ритмично и се повтарят като бавен отблясък в тъмен поток.
Сага лежи неподвижно и усеща как възбудата възпламенява тялото й. Диша с полуотворена уста и навлажнява устните си с език.
Ръцете му се плъзгат по талията, около бедрата и повдигат дупето й.
„Нито един мъж преди не ме е докосвал толкова нежно“, мисли си Сага и се усмихва на себе си.
Той я гледа, тя разтваря бедра. Жаравата пламва в нея, пулсираща, изгаряща топлина.
Чува се да стене, усещайки езика му.
Внимателно я обръща по гръб. Ивиците от килима са се отбелязали на корема й.
— Продължавай — шепне тя.
— Иначе ще ме застреляш — смее се той.
Тя кимва и се усмихва с открито, щастливо лице. Черната коса на Стефан е паднала върху неговото лице, тънката конска опашка лежи върху едната й гърда.
— Хайде, свършѝ — казва Сага.
Придърпва лицето му към своето, целува го и среща езика му, топъл и влажен.