Договорът „Паганини“ [bg]
- Автор: Кеплер Ларс
- Серия: Криминален инспектор Юна Лина #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ентусиаст
- ISBN: 978-619-164-050-8
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Договорът „Паганини“ [bg]». Краткое содержание книги:
„В своята същност най-страховитите аспекти на „Договорът «Паганини»“ не са зловещите престъпления, а тъмните характери на героите, които ни показват колко слепи сме понякога за ужасяващите последствия от собствените ни мисли и действия… Стиг Ларшон има добър подход в описването на характери, но неговият колега Ларш Кеплер навлиза директно в най-тъмните места на човешката душа…“ „Тайм магазин“
„Договорът «Паганини»“ е един от най-завладяващите шведски криминални романи от последните години. Трудно ще намерите по-добра история от тази“. Гьотеборгспостен
— Искам все пак да погледнете снимката с лупа.
— Смятате, че в такъв случай може да се определи кога се е провела срещата на снимката — отбелязва Аксел сериозно.
Юна кимва, изважда лупата от чантата си и му я подава.
— Сега трябва да виждате пръстите им — казва полицаят.
Седи, без да продумва, гледа как Аксел разглежда снимката и не спира да мисли, че ако тя е направена преди обвинението срещу президента на Судан Омар ал Башир през юли 2009 година, то усещането му го е подвело. Но ако е направена след заповедта за арест, значи е бил прав, става въпрос за престъпна дейност.
— Разбира се, че виждам пръстите — бавно проговаря Аксел.
— Можете ли да отгатнете кои тонове свирят? — пита Юна предпазливо.
Аксел въздъхва, връща снимката и лупата и неочаквано изпява четири тона. Доста ниски, но съвсем ясни. Млъква за миг, взима цигулката от масата и изсвирва два високи, вибриращи тона.
Юна Лина се надига.
— Шегувате ли се?
Аксел Рисен среща погледа му.
— Мартин Бийвър свири три пъти подчертано „до“, Кикуей — два пъти подчертано „до“. Казухиде Изомура прави пауза, а Клайв — четиритонно пицикато. Изпях това: голямо „ми“, голямо „ла“, малко „ла“ и веднъж подчертано „до“.
Юна записва и после пита:
— Колко точно е гадаенето ви?
— Това не е гадаене — отвръща Аксел.
— Смятате ли, че тази комбинация от тонове съществува в много произведения? Имам предвид… възможно ли е чрез тези тонове да се изберат творбите, които струнен квартет „Токио“ би могъл да изпълнява на снимката?
— Тази комбинация се среща само на едно място — отговаря Аксел.
— Откъде знаете?
Аксел се обръща към прозореца. Големите, трептящи листа се отразяват в стъклото.
— Продължавайте, моля ви — казва Юна.
— Със сигурност не съм чувал всичко, което свирят…
Аксел свива извинително рамене.
— Но имахте предвид, че можете да откриете точно тези тонове в конкретно произведение? — повтаря въпроса си Юна.
— Точно тази комбинация съществува само на едно място, доколкото ми е известно — пояснява Аксел. — В такт 156, първа част от втори струнен квартет на Бела Барток.
Отново взима цигулката и я слага на рамото си.
— Tranquillo… музиката просто притихва прекрасно като приспивна песен. Чуйте първата цигулка — казва той и започва да свири.
Пръстите се движат плавно, тоновете трептят светли и нежни. Спира да свири само след четири такта.
— Двете цигулки се следват една друга, същите тонове, но в различни октави — обяснява той. — Прекалено красиво е, но срещу акордите на виолончелото в ла-мажор цигулките правят едновременно дисонанси… макар и да не се възприемат точно така, защото са един вид преходни тонове, които…
Прекъсва самия себе си, млъква и оставя цигулката.
Юна го гледа.
— Съвсем сигурен ли сте, че музикантите на снимката свирят втори струнен квартет на Барток? — пита той тихо.
— Да.
Юна прекосява верандата, спира до люляковите гроздове и си мисли, че това, което току-що е чул, е напълно достатъчно, за да определи времето на срещата.
Усмихва се на себе си, скрива усмивката си с ръце, обръща се, взима една червена ябълка от купата на масата и среща учудения поглед на Аксел.
— Потвърждавате ли го? — пита той отново. — Наистина ли сте сигурен?
Аксел кимва и Юна му подава ябълката, извинява се, взима телефона от джоба на сакото си и се обажда на Аня.
— Аня, времето ме притиска…
— Нали щяхме да ходим на сауна през уикенда — прекъсва го тя.
— Нуждая се от помощ.
— Знам — подсмихва се тя.
Юна се опитва да потисне напрежението в гласа си:
— Не можеш ли да провериш репертоара на струнен квартет „Токио“ през последните десет години?
— Вече го направих.
— А да видиш какво са свирили в „Алте Опер“ във Франкфурт през същия период?
— Да, всъщност били са там всяка година, понякога няколко пъти.
— Някога свирили ли са втори струнен квартет на Бела Барток?
След малко тя отговаря:
— Да, един-единствен път, опус седемнайсет.
— Опус седемнайсет — повтаря Юна и среща погледа на Аксел, който кимва в отговор.
— Какво? — пита Аня.
— Кога? Кога са свирили втори струнен квартет на Барток?