Договорът „Паганини“ [bg]

— Аксел Рисен си спомня всичката музика, която е слушал някога, всеки тон от всеки инструмент в симфоничен оркестър…

— Не разбирам какво говориш.

— Успя да види какво е свирил квартетът на снимката — втори струнен квартет на Бела Барток.

— Окей, значи си бил прав — казва тя бързо. — Произведението е отгатнато, но ние…

— Снимката е направена на 13 ноември 2009 година — прекъсва я Юна с необичайна острота в гласа.

— Значи онези тарикати са сключили сделка за оръжие със Судан след обвинението към Ал Башир — казва тя намръщено.

— Да.

— Знаели ли са, че боеприпасите са за Дарфур? — шепне тя.

Юна кимва и с усилие стиска челюсти.

— Карл Палмкруна не би трябвало да бъде в онази ложа — казва той. — И Понтус Салман не би трябвало да е там, никой не би трябвало да е там…

— Но ето че ги имаме на снимка — казва тя, потискайки задоволството си. — Рафаел Гуиди е вързал солидна сделка със Судан.

— Да — отвръща Юна и среща сините й като лятно небе очи.

— Хората винаги са казвали, че на истински големите риби все им се разминава — отбелязва Сага.

Стоят смълчани и отново поглеждат снимката, четиримата в ложата на „Алте Опер“, шампанското, лицата им, музикантите със старите инструменти на Паганини.

— Намерихме отговор на първата загадка — казва Сага и си поема дъх. — Разбрахме от снимката, че Судан се опитва да купи боеприпаси, въпреки забраните.

— Палмкруна е бил там, парите в банковата му сметка сигурно са от подкупи — казва Юна. — Но същевременно… Палмкруна не е одобрил никакъв оръжеен износ за Судан след случилото се с президента, това е напълно невъзможно, никога не би го напра…

Спира по средата на думата, когато телефонът изведнъж зажужава в сакото му. Юна отговаря, изслушва мълчаливо и затваря.

— Беше Аксел Рисен — съобщава той на Сага. — Твърди, че е разбрал съдържанието на снимката.