Гравитационна дъга [bg]

— Прав си, Гуенхидуи — разсъдително, отпивайки от чая — това е много параноично.

— Такава е истината. — Гуенхидуи вече е извадил празничната бутилка Vat 69 и се кани да налее. — Наздраве за бебетата. — Ухилен, напълно превъртял.

— Какви бебета, Гуенхидуи?

— Ами аз със-тавям една лично моя карта, нали? Нана-сям дан-ни от родилните отделения. Родените по време на този Блиц също следват Поасоново разпределение.

— Е, тогава наздраве за тази странност. Горкичките.

По-късно, на свечеряване, изпод ламперията излизат като феи няколко много тъмни, огромни червено-кафяви хлебарки и потеглят тромаво към килера, бременните майки-хлебарки също, с миниатюрни прозрачни съпровождащи хлебарчета точещи се като придружаващи кораби, които охраняват морски конвой. Чуваш ги нощем, по време на много късните затишия между бомбардировачите, стрелбата на зенитките и падащите ракети, шумни като мишки, дъвчат хартиените чували на Гуенхидуи, след себе си оставят струйки и следи от лайна с цвета на обвивките им. Те като че ли не си падат много по меките храни, плодове, зеленчуци и подобни, предпочитат твърда леща и фасул, неща, които могат да дъвчат, хартия, пластмасови прегради, да пробиват твърди плоскости, защото са труженици на обединението. Коледни хлебарки. Били затънали дълбоко в сламата на Витлеемските ясли, залитали, препъвали се и катерели, падали просветвайки в тъмночервено сред златистата зарешетена слама, която създавала у тях впечатлението, че се простира с километри нагоре и надолу и създава годен за ядене жилищен свят, тук-там прегризвали отвори в него, за да прекъснат някой тайнствен сноп от вектори, които да запратят съседните хлебарки презглава надолу край теб, задниците вирнати и антенките увиснали, докато ти се държиш с всичките си крачета, разтърсван от непрестанните вибрации на златистите стебла. Застоял свят: температурата и влажността остават почти непроменени, дневният цикъл приглушен само до леко равномерно потрепване на светлина, светло златиста, старо злато, сенки и после обратно. Навярно до теб от невидимата далечина стига плач на дете, като вълни от енергия, почти неосезаеми, често пренебрегвани. Твоят спасител, нали…