Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Р. Д.: ВЪОБЩЕ НЕ СЕ ЧУВСТВАМ ПО-ДОБРЕ.
ЕЛАЙЗА: ЗАЩО ТАКА?
Р. Д.: ЗАРАДИ ТАЗИ ИСТОРИЯ С ФИЛИП СУОЛОУ.
ЕЛАЙЗА: РАЗКАЖИ МИ ЗА ФИЛИП СУОЛОУ.
Р. Д.: ВЕЧЕ ТИ РАЗКАЗАХ ЗА НЕГО.
ЕЛАЙЗА: НЯМА ЛИ НЕЩО, КОЕТО ДА ДОБАВИШ КЪМ ПРЕДИШНИЯ СИ РАЗКАЗ?
Р. Д.: ЗА МЕН СУОЛОУ ВЪПЛЪЩАВА НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА НА ЖИВОТА. В РАМИДЖ ТОЙ ПОЛУЧИ МЯСТО НА ГЛАВЕН ЛЕКТОР, КОЕТО СЕ ПОЛАГАШЕ НА МЕН. ПОСЛЕ ОГЛАВИ КАТЕДРАТА ПО ЕДНА ЩАСТЛИВА СЛУЧАЙНОСТ. СЕГА ЖЪНЕ УСПЕХИ С ТАЗИ ЖАЛКА КНИГА ЗА ХАЗЛИТ.
ЕЛАЙЗА: РАЗКАЖИ МИ ЗА ХАЗЛИТ.
Р. Д.: НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА ХАЗЛИТ. ДОРИ НЕ СЪМ ЧЕЛ СКАПАНАТА МУ КНИГА. НЯМА НУЖДА ДА Я ЧЕТА. В ТОЛКОВА ИЗПИТНИ КОМИСИИ СЪМ БИЛ С НЕГО, ЧЕ ЗНАМ КАКВА МОЖЕ ДА Е. А ИДЕЯТА ТОЙ ДА ЗАЕМЕ ДЛЪЖНОСТТА В ЮНЕСКО Е НЕЛЕПА.
ИЛАЙЗА: НЕ БИХ КАЗАЛА.
Именно в тази последна реплика Робин Демпси е забил поглед като парализиран от десет минути насам. При появата й космите на врата му настръхнаха, защото това е съвсем различно от всичко, което ИЛАЙЗА е казвала досега; не е въпрос, не е молба, не е повтаряне на нещо вече споменато в разговора — това е изразяване на мнение. Как е възможно ИЛАЙЗА да има мнение? Откъде ще знае тя нещо, което той самият не знае, нито й е казвал за длъжността в ЮНЕСКО? Робин не смее да попита. Най-сетне, бавно и несигурно, той напечатва:
КАКВО ЗНАЕШ ЗА ТОВА?
ИЛАЙЗА отговаря на секундата:
ПОВЕЧЕ, ОТКОЛКОТО ДОПУСКАШ.
Робин побледнява, после почервенява и написва:
ДОБРЕ ТОГАВА, КАТО СИ ТОЛКОВА УМНА, КАЖИ КОГО ЩЕ ИЗБЕРАТ
Екранът остава празен. Робин се усмихва поуспокоен. После се сеща, че е забравил да обозначи края на съобщението. Той натиска клавиша за точка. На екрана буквите пробягват отляво на дясно бързи като мисълта и се появява името:
ФИЛИП СУОЛОУ.
Столът на Робин Демпси се катурва и пада с трясък на пода, докато той скача на крака и се олюлява назад, втренчен с ужас в екрана. Лицето му е пепеляво. Джош Колинс излиза от стъкления си бокс.
— Какво има?
Но Демпси залита край него и тръгва към вратата с фиксиран поглед, като сомнамбул. Джош Колинс го наблюдава как излиза от сградата, след това пресича залата и прочита какво е написано на терминала. Ако Джош Колин изобщо е способен да се усмихва, би могло да се каже, че в момента той се усмихва на себе си.
След конференцията за Джойс в Цюрих Морис се връща в луксозното си гнездо на брега на езерото Комо. Дните минават приятно. Сутрин чете и пише, следобед си почива и се занимава с кореспонденцията си, докато жегата понамалее. После става време за джогинг през гората, питие преди вечерята, и игра на покер или табла в залата за почивка. Оттегля се рано за лягане и заспива, слушайки рок музика по транзистора. Това е спокоен, цивилизован режим. Единствено кореспонденцията му напомня за безпокойствата, желанията и конфликтите на външния свят.
Едно от писмата, например, е от адвокатите на Дезире с молба да отговори на предишното им съобщение, касаещо таксите за обучение на близнаците в колежа, а друго — от самата Дезире със заплахи, че ще го посети в неговата Рокфелерова вила и ще направи публичен скандал, ако не получи парите по най-бързия начин. Тя явно е в Европа това лято: писмото е с печат от Хайделберг — неприятно близо. Има писмо от неговия личен адвокат, който го съветва да плати. Морис неохотно отстъпва. Родни Уейнрайт е изпратил телеграма с платен отговор за ново удължаване на срока за предаване на доклада му за конференцията в Йерусалим. Морис му телеграфира: „ЕЛАТЕ НА КОНФЕРЕНЦИЯТА С ГОТОВ ДОКЛАД“, защото вече е късно да изключва Родни Уейнрайт от програмата.
Има и писмо, написано на ръка върху хартия на катедрата по английски език в Рамиджския университет; то е от Филип Суолоу в потвърждение, че приема поканата на Морис за участие в конференцията в Йерусалим и с въпрос може ли да доведе със себе си „една приятелка“:
„Няма да повярваш коя е тя. Помниш ли Джой, жената, за която ти разказвах, че срещнах в Генуа, и която мислех за мъртва? Представи си само, тя не е загинала в онзи самолет, тя изобщо не се е качвала, само съпругът й е бил в самолета. Срещнах я съвсем случайно в Турция и сега сме лудо влюбени. Хилари още не знае. Когато му дойде времето, ще я помоля за развод. Ти сигурно знаеш, че бракът ни от доста време не върви. Междувременно, Йерусалим ще бъде чудесна възможност за нас да се срещнем пак. Естествено, аз ще платя разходите й за настаняване. (Моля те, резервирай ни двойна стая в «Хилтън»)“