Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Сибил Мейдън — напомня му тя за себе си. — Бях на конференцията, която организирахте в Рамидж.
— О, да — казва Филип. — Как сте?
— Много добре, благодаря. Жегата е същинско наказание, но аз току-що се охладих в Касталианския извор — изключително освежаващо. Това също много ми помага. — Тя издърпва дръжките на бастуна си и, поставяйки върха му в една пукнатина между два древни скални блока, сяда върху малко платнено столче в горната част на уреда. — Отначало ми се смееха. Сега, разбира се, всички от курса искат такъв.
— Какъв курс?
— Върху литературата, живота и мисълта в Древна Гърция. Дойдохме от Атина само за един ден с туристически автобус за най-голямо удоволствие на колегите студенти, повечето от които са от Америка. Те всички са на прекрасно запазения стадион, надолу по хълма и бягат по състезателните пътеки.
— Бягат ли? В тази жега? — възкликва Джой.
— Правят джогинг. Така май че му казват. Това сякаш е станало епидемично психическо заболяване сред днешните американци. Форма на мазохизъм, като самобичуването през Средновековието. Вие, предполагам, сте г-жа Суолоу?
— Да — казва Филип.
— Не — казва Джой едновременно с него.
Мис Мейдън хвърля изпитателен поглед от единия към другия.
— Имаше надпис на стената на храма тук „Опознай себе си“. Но никой не е счел за необходимо да добави „Опознай своята съпруга“ …
— С Джой смятаме да сключим брак — обяснява Филип малко сконфузено. — Личният ми живот в момента е в преходен етап. Ще ви бъда благодарен, ако не споменавате за срещата ни тук на никой от нашите общи познати в Англия.
— Не съм клюкарка, професор Суолоу, уверявам ви. Но, струва ми се, че трябва да пазите репутацията си. Сега много се пише за вас. Наскоро в един неделен вестник прочетох доста ласкателна статия.
— О, онази… не знам откъде на журналистите им е хрумнала идеята, че съм се кандидатирал за длъжността към ЮНЕСКО. Научих за това първо оттам.
— А, да, „Опасната обсада“! — мис Мейдън вдига ръка, за да привлече вниманието им, и започва да рецитира високо, пророчески напевно:
Мис Мейдън отпуска ръката си и въпросително повдига глава по посока на Филип.
— Е, професор Суолоу?
— Звучи като Тенисън — казва той. — Не е ли от „Светия Граал“, от Идилиите?
— Браво! — възкликва мис Мейдън. — Уважавам човек, който може да познае цитат. Това е отмиращо изкуство. — Тя леко избърсва челото си с фина носна кърпичка. — Напоследък всеки в Амстердам говори за това място в ЮНЕСКО. Всичко друго е крайно отегчително на тази конференция.
— Изглежда много сте пътували по света, мис Мейдън — забелязва Джой.
— Това ме запазва млада, мила. Държа да знам какво става в света на науката. Кой излиза на сцената и кой слиза от нея.
— И кой — каза Джой импулсивно, — според вас, ще заеме мястото в ЮНЕСКО?
Мис Мейдън затваря очи и сякаш се залюлява около опорната точка на своя сгъваем бастун, докато обмисляше въпроса. — Най-неочакваната личност — казва тя с неясен глас. — Така е винаги в такива случаи.
Уплашен, да не би тя да припадне, Филип се приближава към нея, за да я подхване, но мис Мейдън изведнъж отваря очи и се изправя.
— Мисля да се върна в екскурзионния автобус — казва тя. — Там има климатик. Радвам се, че ви срещнах и двамата.
— Сигурна ли сте, че можете сама да се качите по стъпалата? — казва Филип.
— Абсолютно сигурна, благодаря — казва мис Мейдън. — Довиждане, довиждане!
Те наблюдават внимателното й изкачване по витите стъпала към пътя, където са наредени множество екскурзионни автобуси.
— Странно старо момиче — казва Филип. — Но духът й заслужава възхищение.
— Най-неочакваната личност може да си ти — казва Джой.
В Дарлингтън е хубава лятна вечер. Широко откритият, недостроен колеж изглежда почти привлекателен на меката вечерна светлина, макар че нищо не е в състояние да подобри вида на сглобяемата барака, в която се помещава Компютърният център. През прозорците му достигат звуците от летни занимания: туп-туп от топките за тенис, сновящи напред-назад на близките кортове, редките викове на играчите от игрищата и звуците от китари и хармоники от импровизираното надсвирване на открито край изкуственото езеро. Двамата мъже вътре, обаче, не забелязват тези шумове. Единият наблюдава другия, който пък наблюдава екрана. Диалогът, представен там, изглежда така: