Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
— Помислих си…
— Хрумна ми…
— Извинявай.
— Извинявай.
— Какво щеше да кажеш?
— Не, моля ти се, първо ти.
— Аз се канех да кажа — казва Дезире в тъмното, — че преди да продължим, може би трябва да си изясним нещо.
— Да! — нетърпеливо казва Роналд, после променя интонацията си във въпросителна: — Да?
— Това, което си мисля, е … — Дезире спира. — Трудно е да се каже, без да изглежда, че ти нямам доверие.
— Това е съвсем нормално — казва Роналд. — И аз изпитвам същото.
— Искаш да кажеш, че ми нямаш доверие?
— Искам да кажа, че има нещо, което трябва да ти кажа, но може да си помислиш, че не ти вярвам.
— Какво е то?
— То е … трудно е да се каже…
— Искам да кажа, че … — казва Дезире — че досега никога не съм го правила с писател.
— Точно така!
— Това, което се опитвам да ти кажа, е …
— Че не искаш да го прочетеш в някой от следващите ми романи? Или да го видиш по телевизията?
— Как позна?
— И аз за това си мислех.
Дезире плясва с ръце.
— Значи можем да се договорим никой да не използва материала? Бил той добър или лош?
— Абсолютно вярно. Честна скаутска.
— Тогава давай да се любим, Роналд — казва Дезире, претъркулвайки се отгоре му.
Фиууууууууууууу! Центрофугата на Хилари Суолоу вдига шум не много по-различен от този на реактивен самолет, особено когато тя натиска бутона за изключване и пронизващият вой на въртящия се барабан затихва, с понижаващ се звук, точно като двигателите на джъмбо джета, когато пилотът ги спира в края на дългото пътуване. На Хилари такова сравнение изобщо не й хрумва, докато отваря кръглата вратичка на предната страна на уреда и изважда разбъркана купчина от влажни, сбити дрехи, защото звукът, издаван от реактивните двигатели не й е толкова познат, колкото на нейния съпруг, който не е тук, за да отбележи приликата, а в Гърция. Отсъствието на Филип е източник на разбираема тъга за Хилари, която простира ризите, гащите, потниците и чорапите му в градината, тъй като в последно време той се прибира у дома, само за да изпразни куфарите си от мръсното пране, да ги зареди с чисто изпрани ризи и бельо и да потегли отново на път.
— Виж сега, съжалявам — беше й казал Филип последния път, — но Дигби Соумс ме моли да замина за Гърция. Мисля, че някой се е отказал в последния момент.
— Но защо трябва да си ти? Тъкмо се върна от Турция.
— Да, знам, но се чувствам длъжен да помогна на Съвета.
Истината е доста различна. Щом се върна от Истанбул, Филип се залепи за телефона и замоли Дигби Соумс да го уреди възможно най-скоро за ново лекторско турне, конференция, лятно училище — каквото и да е, само да е югоизточна Европа. Той вече се бе уговорил с Джой да се срещнат в Израел на конференцията на Морис Зап върху бъдещето на критиката, но тя щеше да е чак през август, и той чувстваше, че не може да чака толкова дълго, докато я види.
— Хм — каза Дигби Соумс. — Сега е трудно за Европа, академичната година е почти приключила. Случайно не те ли интересува Австралия?
— Не, Австралия е много далече. Гърция е най-подходяща.
— Подходяща за какво? — попита Соумс подозрително.
— Правя едно изследване върху влиянието на античността върху английската поезия — импровизира Филип. — Трябва ми повод да отида до Гърция.
— Добре, ще видя какво мога да направя — каза Дигби Соумс.
Той успя да уреди няколко лекции в Солун и Атина.
— Няма да е съвсем като турне на специалист — предупреди го той. — Ще ти платим пътя, без дневни обаче. Но там сигурно ще ти заплатят лекциите.
Филип отлетя за Солун през Мюнхен, изнесе лекциите си и се срещна с Джой в Атина. Докато Хилари простира прането в задната си градина на Сейнт Джоунс Роуд, Рамидж, Филип и Джой закусват късно сутринта на слънчевия балкон на тяхната хотелска стая с изглед към Акропола.
— Съпругата ти ще се съгласи ли на развод? — пита Джой и отхапва от кроасана.
— Ако избера подходящ момент — казва Филип. — Прибрах се с намерение да й кажа за нас, но когато тя ми заяви, че иска да работи като брачен консултант, просто не можах, щеше да е много жестоко. Помислих си, че може да я деморализира, преди още да е започнала. Може би дори няма да я вземат. Представяш ли си какво ще кажат хората: „Лекарю, излекувай първо себе си“ и така нататък.