Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
В Хайделберг, Дезире Зап и Роналд Фробишър са направо тласнати към изневяра от социалната динамика на конференцията по естетика на възприемането. Като единствени писатели сред присъстващите, те се оказват постоянно заедно, до известна степен по собствен избор, тъй като и двамата са ужасени от жаргона на литературните критици, използван от техните домакини, и двамата смятат, че той вероятно е пълна безсмислица, но не са съвсем сигурни, тъй като не го разбират добре, а и едва ли биха могли да кажат какво мислят в лицето на тези, които им плащат разходите, така че за тях е облегчение да си го казват един на друг; но също и защото литераторите, вътрешно отегчени и разочаровани от приноса на Дезире Зап и Роналд Фробишър за конференцията, все по-често ги оставят сами да се забавляват. Зигфрид фон Турпиц, който ги покани, следваше да поеме грижата за тяхните развлечения, но бързо разбра, че конференцията е пълен провал и след няколко дни си спомни, че има неотложна работа в друг европейски град. Така че Дезире Зап и Роналд Фробишър се оказват много често насаме, разхождат се и разговарят, обикалят по Филозофенвег над Некар или ходят насам-натам из парковете и из порутената крепост, и си говорят, като едни професионални писатели, за пари и издатели, за посредници и продажби, за творчески привилегии и творчески застой. И макар не чак неустоимо привлечени един от друг, те не са и отблъснати, и никой не иска да изглежда срамежлив или уплашен от евентуална сексуална авантюра. Всеки е чел произведенията на другия, преди да се срещнат на конференцията, и всеки е бил впечатлен от яркото и живо описание на сексуалния акт в тези текстове, както и от общото им мнение, че всяка среща между мъж и жена, които не са си крайно противни, рано или късно свършва в леглото. Накратко, всеки е приписал на другия силен сексуален апетит и голям опит, което е всъщност доста преувеличено, и това взаимно недоразумение ги тегли все по-близо и близо един към друг, докато една топла вечер, леко пийнали след добрата вечеря във Вайнстубе Шлос Хайделберг, с терасата му, издадена точно над вътрешния двор на осветената от луната крепост, както се клатушкат заедно по калдаръмената настилка на хълма над бароковите покриви на стария град, Роналд Фробишър спира в сянката на една древна стена, взема Дезире в прегръдките си и я целува.
После, то се знае, няма как да не отидат в леглото заедно. И двамата са наясно за неизбежното заключение след едно такова начало на разказа: ако героите се отдръпнат сега, значи са я фригидни, я импотентни. Само едно нещо не дава мира на Роналд Фробишър и охлажда страстта му, както си лежи гол под чаршафите в хотелското легло на Дезире и я чака да се покаже от банята, и това не е угризение, че не е верен на Ирма (Ирма се отказа от секса преди години след хистеректомията, като му намекна, че не възразява Роналд да си търси плътски забавления другаде, стига само да не е нещо дълбоко емоционално, и тя и нейните познати да не чуят нищо). Роналд не подозира, че същата мисъл измъчва и Дезире, докато тя се съблича в банята, старателно се измива и нагласява диафрагмата (тя има идеологически и медицински възражения срещу таблетките). Като се вмъква в леглото край Роналд в затъмнената стая, тя не се обръща веднага към него, нито той към нея. Лежат по гръб, умълчани и замислени. Дезире решава да подхване разговор, и Роналд прочиства гърло, за да направи същото.