Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
В самия почерк се долавяше такова напрежение, такава емоционална наситеност, сякаш синът изливаше върху листата своята душа. Последните три части — те бяха всичко четири, а не както обикновено три — бяха написани уверено, ясно, без зацапвания, като че от втората част нататък Волфганг окончателно беше осмислил какво точно иска да изрази.
Татко прелистваше листата, те неприятно шумоляха и това дразнеше Волфганг. Какво се вглежда толкова баща му, нима не вярва, че е написал тази музика сам?
— Нали те помолих да номерираш съчиненията си — каза татко. — А тези симфонии нямат номера.
Волфганг сви рамене. Отпърво бе следвал съвета на татко, но после това почна да го отегчава — отвличаше го от същността на работата. Пък и бездруго Леополд регистрираше всяко негово произведение.
— А как намираш симфониите, татко?
— Даваш ли си сметка, че заедно с тези последните те стават вече тридесет?
Волфганг не се учуди.
Първите ми симфонии бяха фактически увертюри.
— Но ей тези съвсем не са увертюри. Искам да изпълним пред Колоредо двадесет и деветата.
Защо му са на татко тези номера? Какво толкова се е хванал за тях?
— Ла-мажорната. На следващия концерт аз ще замествам капелмайстора. Фискети е болен, а Колоредо не може да търпи дирижирането на Лоли.
— Искаш да изпълните цялата симфония?
— Както си я написал.
— Не е ли твърде дълга за негова светлост? Той обича късите пиеси.
— Ако има някакъв вкус, трябва да му хареса симфонията в ла-мажор.
Тази симфония фигурираше първа в програмата. Това бе необикновено, но Леополд знаеше, че музиката на сина му трябва да бъде изпълнена преди архиепископът да се отегчи, както се случваше често.
Колоредо седеше така, че високата му фигура да се откроява сред многобройната публика в Заседателната зала, обаче Волфганг чувствуваше по-силно присъствието на Барбара. Казваше си, че е изгубила всякаква привлекателност за него и въпреки това постоянно поглеждаше към нея, докато при девойката не отиде граф Карл Арко. После съсредоточи всичкото си внимание върху музиката.
Татко дирижираше по-добре от очакванията му, енергично и точно, както изискваше тази симфония. В началото на втората част обаче Колоредо вече се въртеше на стола. А когато андантето достигна най-патетичното си място, архиепископът започна да кашля. Скоро закашляха и други и понеже симфонията не завърши след третата част, както можеше да се очаква, архиепископът изглеждаше явно сърдит.
След концерта Карл Арко предаде на Моцартови мнението на Колоредо:
— Негова светлост не обича експериментите. Симфонията според него е твърде дълга, твърде скучна. Негова светлост иска на такива вечери да се изпълняват серенади.
— Бог да благослови негова светлост и серенадите му — каза Волфганг.
Сериозно ли говореше младежът? Не можеш никога да разбереш какво мисли. И Карл Арко строго забеляза:
— Ако предам каквото току-що казахте, архиепископът надали би се зарадвал.
— Както обичате. Ще пиша музика, която да е по-кратка, по-проста и по-лесно смилаема.
Леополд искаше да предупреди Волфганг да бъде предпазлив, но този път чашата на търпението преля. Синът му бе написал най-хубавата си музика досега, а този самодоволен глупак е дошъл да му кряска просташките си забележки. Беше много трудно да му се поклониш след такъв момент, защото Леополд познаваше графа от пелени. Наложи си обаче да попита спокойно:
— Какво става с поръчката за написване на опера, която ни предложиха от Венеция? Имаме ли разрешение да я приемем?
— Не.
— Защо? — Леополд бе смаян, а Волфганг се усмихна горчиво.
— Съжалявам — рече Карл Арко, който очевидно съвсем не съжаляваше, — но негова светлост няма навика да излага съображенията си.
— Архиепископ Шратенбах винаги ни е разрешавал.
— Обърнете се към него.
— Вие се подигравате.
— Както вашият син, Моцарт. Той винаги се държи така.
Бе почти невъзможно да останеш любезен след всичко това, но Леополд положи усилия. Рече:
— Граф Арко, ние естествено искаме да угодим на негова светлост, ала трябва да признаете, че най-хубавата музика е тази, която сам композиторът предпочита.
Граф Арко снизходително се усмихна:
— Забравете за Венеция. Негова светлост се готви през идните месеци да организира много повече банкети, за които ще му трябват доста дивертименти и серенади.