Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
37
Въпреки това, когато наскоро Баварският курфюрст поиска Волфганг да напише опера, архиепископът даде разрешение. Леополд научи, че Колоредо отстъпил, защото се боял да не обиди силния си съсед.
Волфганг с облекчение посрещна възможността да се отърве от Залцбург, затова не зададе никакви въпроси, а започна работа над музиката веднага щом пристигна текстът. И този път никой не взе мнението му за либретото, понеже „Мнимата градинарка“ бе избрал самият курфюрст.
„Мнимата градинарка“ разказваше за една благородничка, която в желанието си да отмъсти на своя мъж и да си възвърне любовта му се престорва на градинарка и става обект на упоритото му ухажване. Две други двойки с различно социално положение също участвуват в подобни ситуации и романтични усложнения. Но накрая всеки се свързва с когото трябва — нещо характерно за операта-буфа.
Волфганг смяташе либретото за объркано и глупаво, но то същевременно третираше несподелена любов, а това допадаше на сегашното му настроение. И трябваше да го изрази в музиката. Да не си мислят, че ще създаде тази опера само за тяхно удоволствие! Написа любовните арии с нежност и известно кокетство и музиката му стана скъпа. Завърши партитурата тъкмо пред пристигането им с татко в Мюнхен. Не изчака да чуе певците, както бе правил досега. „Да се справят сами — каза си той, — в живота така често се случва да разчиташ на собствените си сили.“
Леополд със задоволство следеше гладкото протичане на репетициите. А и музиката му харесваше много. Увертюрата бе лека и очарователна, написана с пълно професионално майсторство. Първата от съществените арии бе добре изградена и звучеше чудесно. Игривите нотки в партията на слугинята подчертаваха с ефектен музикален контраст колко страда господарката й.
Басът отговаряше на дразнещата го слугиня със забавна смесица от немски, италиански, френски и английски. Леополд хареса драматичния хумор на тази ария, макар либретото да не беше нито драматично, нито забавно.
Музиката, в която Волфганг облече партията на тенора, разкриващ несподелената си любов, имаше елементи, несрещани от Леополд в оперите на сина му дотогава. Тази музика съчетаваше величественост с патос и беше много трогателна.
А дуетът на помирението предизвика сълзи в очите му. Лиризмът на мелодията затрогваше. Съвършенството й го караше да изпитва благоговение.
Когато завърши генералната репетиция, Леополд мълчаливо прегърна Волфганг.
След двукратното отлагане на премиерата, макар операта да беше готова, Волфганг започна да се притеснява. Татко се надяваше, че курфюрстът много ще хареса „Мнимата градинарка“ и ще му предложи служба при себе си, но той отсъствуваше от Мюнхен. Най-различни причини се изтъкваха за отлагането: Максимилиан бил на лов; бил някъде с дипломатическа мисия; не одобрявал партитурата; очаквал пристигането на архиепископ Колоредо, за да присъствува и той на премиерата.
Най-сетне Максимилиан, като разбра, че Колоредо няма намерение да дойде на премиерата, се завърна в Мюнхен. И на следната вечер бе представена „Мнимата градинарка“ в отсъствието на Колоредо.
Театърът беше пълен. Най-големите арии получиха дълги аплодисменти, а когато операта свърши, виковете „Браво, Моцарт!“ бяха още по-силни.
По-късно, на приема, курфюрстът дойде при тях и каза:
— Ние сме стари познати. Слушах изпълнение на младежа, когато беше съвсем малък. Всъщност два пъти съм го слушал. Господин Моцарт, познавате ли се с театралния ми директор граф фон Цайл?
— Да, имахме честта да се запознаем с негово сиятелство при предишните ни посещения. — Леополд бе чувал, че фон Цайл има голямо влияние.
Графът, застанал почтително до господаря си, леко кимна и каза:
— Операта на сина ви е интересна.
Волфганг се запита дали фон Цайл говори искрено, или му прави комплимент.
Леополд рече:
— Ваше сиятелство, щастливи сме, че харесвате операта.
— Тя надмина очакванията. На колко години е синът ви? На осемнадесет?
— Деветнадесет. Навършва ги след няколко дена. Волфганг с радост ще покаже на негова светлост някои от другите си композиции — дивертименти, симфонии.
Курфюрстът отбеляза:
— Календарът ми е твърде запълнен в момента.
— Ще почакаме — отвърна с готовност Леополд. Курфюрстът като че се замисли дълбоко, но Волфганг си спомни как през цялото време, докато публиката викаше „Браво, Моцарт!“, този управник се тъпчеше с енфие и си секнеше носа. Помисли си: „Курфюрстът няма представа какви са истинските ми възможности. Никой няма представа, дори баща ми.“