Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Имам да пиша музика. Надявам се, ще ме извините.
На път към дома изведнъж спря, потиснат от злощастието си. Беше още откъм западната страна на Залцах, в стария град, и му се струваше, че щом премине отвъд, няма да се върне никога повече тук. Реката течеше край него с води бурни като неговите чувства. Погледна към планините и му се стори, че са го затворили в пръстена си. Те бяха по-скоро самотни, отколкото величествени и в миг тяхното мълчание му се видя противно. Бързо премина по моста. Истината беше, че Барбара е била сън, не действителност.
На годишнината от сватбата Волфганг танцува с всички. Татко и мама бяха толкова щастливи, че и той реши да бъде щастлив. Дойдоха много повече приятели, отколкото очакваха родителите му. Зарадваха се, когато у тях се появиха фон Робинигови и Хафнерови — две от най-богатите семейства в Залцбург, — но най-много, когато влязоха графиня Лютцов и графиня Лодрон.
Волфганг знаеше, че Лодронови и Лютцови го обичат — графиня Лодрон беше сестра на графиня ван Ейк и на граф Карл Арко, а графиня Лютцов — племенница на архиепископа; това бяха две от най-влиятелните залцбургски фамилии. Граф Лодрон беше командир на армията, а граф Лютцов — комендант на крепостта Хохензалцбург.
Най-голямата изненада за Волфганг беше появата на граф Феликс фон Мьолк и синовете му Франц и Алберт с граф Карл Арко, новия главен иконом. Волфганг не бе очаквал никого от тях.
Нанерл изрази съжалението си, че не вижда Барбара, и Алберт фон Мьолк обясни:
— Тя е неразположена. Има силно главоболие.
— О, жалко — отвърна Нанерл, — всички ще чувствуваме липсата й.
— И тя ще чувствува твоята липса — каза Алберт. — Но нали знаеш, женски болести.
Тереза Баризани похвали Волфганг, че танцува много добре; Урсула Хагенауер се изненада от властния му маниер, това беше друг Волфганг; Барбара Зези, дъщеря на техния бакалин, се оплака, че я държал много здраво, но не се отдръпна от него.
После той танцува менует с графиня Лютцов. Бяха най-добрата двойка въпреки разликата във възрастта и всички спряха, за да ги гледат и да им ръкопляскат. С изключение на граф Карл Арко, който потупа по рамото Волфганг да му отстъпи дамата, за да го засенчи. Арко не танцува грациозно, помисли си Волфганг със задоволство; а на графиня Лютцов новият партньор явно не й допадна.
Волфганг чу граф Феликс фон Мьолк да казва на татко:
— Колко са пораснали децата ви! Скоро ще се оженят, ще имат и те деца.
Татко отговори:
— Има време. Особено за Волфганг.
— След като се установихте за постоянно тук, той трябва да се спре на подходяща девойка.
— Установили сме се? Живеем само от моята заплата!
— Защо тогава се преместихте на Ханибалплац?
— Преместих се тук, за да бъде по-удобно на семейството ми. Граф Карл Арко се присъедини към тях, защото графиня Лютцов изведнъж се почувствува уморена. Той каза:
— Всички знаят, Моцарт, че сте заможен човек.
— О, така ли?
Граф Карл Арко продължи:
— Навярно сте натрупали цяло богатство по време на вашите пътешествия.
— А разноските? Храната, пътят, квартирата?
— Сестра ми ви е дала подслон в Париж, това може да се е случило и на други места.
— Сестра ви беше необикновена жена — произнесе татко с чувство.
— Не виждам какво общо има това с думите ми.
— Скъпата ви покойна сестра бе много добра към нас. — И се обърна към Булингер, който стоеше сам.
Но Булингер се изсмя и каза:
— Не се тревожи за мене, Леополд. Аз съм свободен от всякакви задължения. Олицетворение на търпимостта на архиепископа.
Граф Карл Арко, от когото човек не можеше така лесно да се отърве, последва Леополд и рече:
— Не мислите ли, че вашият син би трябвало да изсвири нещо за нас?
— Защо?
— Това той върши най-добре. — Преди Леополд да успее да отговори, граф Карл Арко доближи Волфганг, който слушаше графиня Лютцов.
Тя тъкмо му казваше:
— Имате прекрасни ръце, Волфганг, здрави и същевременно нежни.
Граф Арко се намеси:
— Покажете какво могат ръцете ви. Изсвирете нещо за нас, Моцарт.
Да знаеше Арко тайните му мисли! Но тонът на Волфганг беше съвсем любезен, когато се обърна към главния иконом и каза:
— Не ми се иска.
За миг Арко го изгледа гневно, ала преди да изрази с думи неодобрението си, сестра му, графиня Лодрон, дойде при тях и рече:
— Бих искала дъщерите ми да учат клавесин. При Волфганг.
Леополд попита:
— Как ще се отнесе към това негова светлост?
— Сигурна съм, че графиня Лютцов ще може да убеди чичо си да разреши, ако пожелае. С нищо няма да пострада джобът му. Не се меси, моля те — каза графинята на брат си, който се опитваше да вземе думата.