Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
„Кралят-овчар“ се хареса на ерцхерцог Максимилиан. След представлението той каза:
— Метастазио умее да направи занимателен всеки сюжет, музиката също бе подходяща, само че, според мен, малко прекалено нежна, не мислите ли?
— Музиката на Моцарт е винаги прекалено нежна — заяви Колоредо, — но в момента не разполагаме с по-добър композитор.
Граф Карл Арко се изправи пред него:
— Ваша светлост желае ли да говори с някого от музикантите? Те ви очакват.
Архиепископът погледна ерцхерцога, който рече:
— Кастратът беше много добър. Предайте му двадесет гулдена от мене.
— Смятам го за чест — отвърна Карл Арко. — Имате ли някакви други разпореждания, ваше височество?
— Никакви! — отсече ерцхерцог Максимилиан.
— Никакви, никакви — повтори и архиепископът. Като отвеждаше ерцхерцога до неговите покои, той наблюдаваше крадешком госта си — Максимилиан беше доста по-нисък и изглеждаше съвсем дете. Въпреки това се носеха слухове, че ерцхерцогът ще бъде ръкоположен за архиепископ или кардинал веднага щом навърши необходимата възраст. При тази възможност Колоредо си помисли с раздразнение: „Не е толкова лесно да бъда гостоприемен домакин, както предполагат някои тукашни аристократи.“
38
Волфганг откри у себе си ново влечение. Веднага щом ерцхерцогът напусна Залцбург и Колоредо не се нуждаеше непосредствено от услугите на Волфганг, една свободна вечер вкъщи той попита татко:
— Защо не си купим пиано?
Татко отговори:
— Господин Алберт ми каза, че неговото пиано струва над двеста гулдена. Не можем да си позволим такова нещо.
— Аз пък не мога да си позволя да нямам. Скоро всички ще свирят на пиано.
— А цигулката?
Волфганг крачеше нагоре-надолу из концертния им салон, танцмайстерзал, сякаш за да избегне въпроса на татко, но татко не отстъпваше:
— Ти нямаш достатъчно вяра във възможностите си на цигулка. Ако се упражняваше на този инструмент със същия ентусиазъм и жар, както на клавесин, щеше да бъдеш първият цигулар в Европа.
— Ще ми вземеш ли пиано, ако се занимавам, както ти би желал, с цигулка?
— Не се мъчи да ме подкупваш! — рече възмутено татко.
Волфганг взе един от плодовете, които мама бе сложила на масата за тях, и повтори:
— Ако се упражнявам на цигулка толкова, колкото искаш ти, тогава ще ми вземеш ли пиано?
— Не е там работата. Би трябвало да го правиш с желание.
— О, разбира се. Ако в същото време се упражнявам и на пиано.
— Повече от тридесет години давам уроци по цигулка. И не съм имал ученик, който да свири с такава изразителност, такава нежност и такова безразличие.
Тонът на татко беше толкова огорчен, че Волфганг изпита угризения. И заяви:
— Ако купиш пиано, ще ти напиша концерт за цигулка. Дори два.
Татко не можа да възпре иронията си:
— Няма ли да се преумориш?
— Ще ги напиша къси и леки, за да може дори негова светлост да ги изпълни.
— Брависимо! Така той ще може да прозре твоята гениалност.
— Татко, непременно ще се опитам да последвам съвета ти. И ако малкият ми, простичък концерт за цигулка ти хареса, ще бъда много щастлив.
Леополд продължи да мърмори, че много ще се охарчи, но купи едно пиано „Шпет“ от Регенсбург — най-доброто, което можеше да се намери.
И Волфганг почна да се упражнява едновременно на пиано и цигулка. Той учеше и Нанерл на пиано и тя свикна с инструмента, както бе свикнала с клавесина. Братът и сестрата отново започнаха да свирят на четири ръце.
Една вечер, когато Волфганг нямаше търпение час по-скоро да се нахрани, защото много бързаше да изпълни на пианото дуета, току-що композиран за тях, мама каза, заинтригувана от ентусиазма му:
— Ако можеше, ти и мен би научил да свиря.
— Защо не? — рече неочаквано той.
— Не сме ли достатъчно музиканти вкъщи?
Леополд, възхитен от вареното телешко, което Тереза приготвяше така добре, погледна учудено, а мама вече по-меко добави:
— Исках да кажа, Леополд, че три таланта в едно семейство са съвсем достатъчни.
Нанерл се оплака:
— Моето едва ли би могло да се нарече талант през последните години.
Волфганг забеляза:
— Ти също би могла да бъдеш чудесна изпълнителка, ако се упражняваше повече, но когато някой почне да те ухажва, забравяш за музиката.
Ана Мария усети как гърлото й се свива от болка. Нанерл бе почти на двадесет и четири години и при мисълта, че може да остане стара мома, дъхът й секна. Тя каза:
— Всяко нещо с времето си. Да не се препираме. Нали сме добро семейство?