Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)
- Автор: Вайс Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Възвишено и земно (Роман за живота и епохата на Моцарт)». Краткое содержание книги:
— Това още не значи, че е способен да преценява качествата на изпълнителите.
— Не е там въпросът. Беке минава за най-добрия клавирен изпълнител в Германия. Ако покажеш колко по-добър си от него, а той е два пъти по-възрастен от теб, победата ще бъде голяма, при това много полезна.
Волфганг се съгласи, макар неохотно.
А когато видя инструмента, на който щяха да се състезават, изпита желание да се откаже. Клавирът на Алберт бе ново голямо пиано, не клавесин, както предполагаше Волфганг. Беше свирил на този инструмент само няколко пъти, откак преди години завърши заниманията си по пиано при Кристиан Бах в Лондон, но никога пред публика. И все пак не можеше да се откаже от хвърлената му ръкавица.
Алберт ги запозна и заяви, че Беке ще свири пръв като по-възрастен и е желателно да изпълни две свои композиции.
Волфганг забеляза, че противникът му е слаб човек на средна възраст с дълги пръсти, които шареха по клавишите с изумителна бързина. Според него композициите на Беке бяха ужасни, но публиката, както изглежда, ги харесваше, защото получиха шумни аплодисменти. А изпълнението на противника бе така бързо, сякаш по клавишите препускаше някакво развилняло се магаре. Темпото му беше неравно, бравурните пасажи подчертаваха самолюбието му. Наричаха го капитан Беке, защото бе участвувал в Седемгодишната война, и Волфганг съжали, задето този човек не си е останал в армията.
Дойде редът на Волфганг. Като взе няколко акорда, той се убеди, че това е най-хубавото пиано, на което е свирил. И все пак му бе някак чуждо. Започна бавно, като наблягаше на точността в изпълнението, и постепенно достигна лекота, а тонът му придоби богата нюансировка.
Леополд имаше чувството, че синът му изглежда внушително с кафявия си кадифен костюм, белите копринени чорапи и грижливо напудрената перука. А ръцете му, щом свикнаха с новия инструмент, почнаха да се движат с обичайната си лекота. Синът му не бива да се подценява. Беше станал привлекателен момък, по-слабичък и по-дребен от връстниците си, но с хубави сини очи, бяла кожа, с която заслужава да се гордееш, и приятно изражение на лицето.
След като младежът изсвири две свои композиции, Алберт възкликна:
— Волфганг е истинско чудо! Той свири така добре, както капитан Беке, макар да е на половината от неговите години. Но със съвсем различен маниер.
Беке също поздрави Волфганг с думите:
— Притежавате чудесен тон.
Волфганг вдигна рамене. Беке беше свирил без вкус.
Господин Алберт заяви:
— Резултатът е равен!
— Да — потвърди Леополд. За него беше ясно, че Волфганг е нанесъл съкрушително поражение на Беке. Но защо синът му изглежда така унесен?
Волфганг се беше влюбил. Това пиано надминаваше всички досега. И докато тонът на пианото на Кристиан Бах не бе достатъчно чист, тук звукът наподобяваше кристал. Изпълнението според собствената му преценка обаче не бе тъй умело, както би трябвало да бъде, независимо от мнението на татко. Бе свирил на това пиано като на клавесин. Трябваше му повече практика.
Жадуваше да сподели това с татко, но татко беше разстроен. Получил известие от Колоредо, който нареждаше на Моцартови да тръгнат веднага за Залцбург, татко мърмореше ядосано:
— Колоредо става нетърпим.
— Какво иска той от мен? — попита Волфганг.
— Не зная. Разбирам само, че е нещо спешно.
Ерцхерцог Максимилиан, най-малкият син на Мария Терезия, пристигна в Залцбург на официално посещение няколко седмици по-късно, след като навести сестра си Мария Антоанета, наскоро коронована за кралица на Франция, и този повод бе ознаменуван с операта „Кралят-овчар“ от третия концертмайстор на архиепископ Колоредо — Волфганг Моцарт. Либретото описваше добротата на Александър Велики към една негова млада възлюбена и бе вече използувано от много композитори, но това се стори на Колоредо подходящ случай да ознаменува посещението на деветнадесетгодишния принц. Фактът, че либретото бе избрано в последния момент, че придворният композитор трябваше да напише увертюра и четиринадесет арии за няколко седмици, никак не тревожеше архиепископа.
Полезно е за един музикант да бъде пришпорван, заяви той на ерцхерцога, когато последният се извини за внезапното си решение да посети Залцбург. Великодушният владетел, каза си той, е слаб владетел; далеч по-добре беше да прояви решителност. Колоредо се гордееше, че е похарчил толкова пари за тази опера, бе ангажирал и един кастрат в добавка към музикантите си. Не повиши заплатата на композитора, нито му даде подарък за написването на операта. Всичко, създадено от музикантите му, беше негова собственост.