Дяволската алтернатива
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Мисирков
- Жанр: Политические детективы
Электронная книга - «Дяволската алтернатива». Краткое содержание книги:
Световният политически елит е в паника, шпионските централи активират най-добрите си агенти, военните очакват заповеди…
Ван Гелдер му се извини, загдето не го е потърсил в „Хилтън“, и старателно му обясни какво се бе случило в 7,30 и 9,00 часа. На хилтънския край на линията настъпи тишина. Вероятно Венерстрьом си даваше сметка, че отвъд западния хоризонт са пленени един кораб на стойност 170 000 000 долара и нефт на стойност 140 000 000 долара. Но най-накрая той каза:
— Там имам трийсет моряка, господин Ван Гелдер. И още отсега искам да ви кажа, че ако се случи нещо на когото и да било от тях, защото исканията на терористите не са задоволени, ще държа отговорни холандските власти.
— Г-н Венерстрьом — каза ван Гелдер, който на времето също бе командвал кораб, — правим всичко каквото можем. Искането на терористите да се осигури чисто пространство около „Фрея“ е изпълнено буквално. Най-важните им искания още не са декларирани. Министър-председателят се завърна в канцеларията си в Хага, за да предприеме каквото може, и ще се върне тук по обед за следващото съобщение от „Фрея“.
Хари Венерстрьом остави слушалката настрана и се загледа през панорамните прозорци на дневната в небето на запад, отвъд което корабът на неговите мечти стоеше на котва в открито море с въоръжени терористи на борда.
— Отложете кервана за контролна служба Маас — каза той внезапно на една от секретарките си. — Отложете закуската с шампанско. Отложете вечерния прием. Отложете пресконференцията. Аз заминавам.
— За къде, господин Венерстрьом? — попита го смаяното момиче.
— За контролна служба Маас. Сам. Обадете се колата да ме чака пред гаража.
С тези думи възрастният човек излезе от апартамента и тръгна към асансьора.
Морето около „Фрея“ беше опразнено. В тясно сътрудничество с британските си колеги във Фламбъроу хед и Феликсстоу, дежурните от холандския контрол на корабоплаването отклоняваха корабите от „Фрея“, като най-близкият беше на повече от пет мили западно от нея.
Източно от похитения кораб движението бе спряно или обърнато обратно, като влизането и излизането във и от Европорт и Ротердам бе преустановено. На ядосаните морски капитани, чиито гласове заляха контролна служба Маас с искания за обяснения, просто им бе казано, че е възникнала извънредна ситуация и те трябва да избягват на всяка цена морската площ, чиито координати са им били прочетени.
Невъзможно беше да се държи пресата в неведение. Група от неколцина именити журналисти от технически и морски списания, както и специални кореспонденти на най-големите ежедневници от съседните страни вече бяха пристигнали в Ротердам за приема, уреден по случай триумфалното пристигане на „Фрея“ днес следобед. Към 11 часа преди обед тяхното любопитство нарасна отчасти поради отлагането на екскурзията до Хук, по време на която те щяха да наблюдават как „Фрея“ се показва на хоризонта във Вътрешния канал, и отчасти поради съобщенията, получени в техните редакции от многобройни радиолюбители, обичащи да подслушват разговорите между корабите в морето.
Малко след единайсет започнаха да звънят телефоните в апартамента на техния домакин Хари Венерстрьом, но него го нямаше, а секретарките му не знаеха нищо. Други звъняха в контролна служба Маас, откъдето ги препращаха към Хага. В холандската столица телефонистките ги свързваха с личния подсекретар на министър-председателя, който по нареждане на господин Грайлинг се отърваваше от тях както можеше.
Липсата на информация много заинтригува журналистическото тяло, затова всеки съобщи на главния си редактор, че на „Фрея“ й се е случило нещо сериозно. Главните редактори изпратиха още репортери, които от сутринта се струпаха пред сградата на контролна служба Маас на Хук, където не ги допускаха да минават отвъд тежката желязна верига. Други се събраха в Хага да досаждат на различни министерства, но повечето бяха в канцеларията на министър-председателя.
Главният редактор на „Де Телеграаф“ получи от един радиолюбител информация, че на борда на „Фрея“ има терористи и че те ще съобщят исканията си по обед. Той веднага нареди един радиомонитор да бъде настроен на двайсети канал и свързан с магнетофон, за да бъде хванато цялото съобщение.
Ян Грайлинг лично телефонира на западногерманския посланик Конрад Фос и му разказа доверително какво се е случило. Фос незабавно се обади в Бон и след трийсет минути отговори на холандския министър-председател, че естествено ще го придружи до Хук за дванайсет часа както са поискали терористите. Федералното правителство на Германия, увери той холандеца ще направи всичко, което е по силите му, за да помогне.