Целувката на черната вдовица
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: kiss #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Целувката на черната вдовица». Краткое содержание книги:
— Откъде се взе така изведнъж?
— Навсякъде има негодници, които издебват минувачите в тъмните улички. Като нищо могат да ти прережат гърлото за няколко дребни монети. Все едно дали си в Лондон, или в бедняшките квартали на Париж.
— Да ни ограби ли искаше?
— Не виждам друга причина за нападението — отговори кратко той и я погледна изпитателно: — Или ти виждаш?
— Не. — В главата й се въртеше една-единствена мисъл: за малко щеше да загуби петия си съпруг. Само няколко часа след венчавката им той бе погледнал смъртта в лицето в нейно присъствие. Дали над нея не тегнеше проклятие? Тя си припомни думите на Хю при първата им среща: близо до вас мъжете намират смъртта си.
Гуинивър погледна свития в калта мъж, който хленчеше жално. Вече не можеше да си представи, че той беше сериозна заплаха.
— Не трябва ли…?
— Виж, Гуинивър, това е Лондон, а не някое спокойно гнезденце в пустошта на Севера! — Той не бе довършил мисълта си, когато се сети, че смъртта дебнеше и в тихите селца на Дербишайър.
— Да вървим! — Той улови ръката й. Съпротивата беше безсмислена. Гуинивър безмълвно тръгна след него към края на тъмната уличка.
Едва излезли на по-светло, той я попита загрижено:
— Много ли се уплаши?
Мислите й я бяха развълнували повече от нападението, но сега не можеше да говори с Хю за страшната перспектива да загуби още един съпруг. Вместо това се опита да го успокои:
— Наистина се уплаших, но всичко стана толкова бързо… Ти прояви невероятно самообладание… как бързо реагира…
Когато най-сетне стигнаха до къщата на Хю и тежката порта се затвори зад тях, тя спря за миг и пое дълбоко въздух.
— Искам да съм спокойна, когато влезем в залата. Децата не бива да знаят какво ни се е случило.
От къщата се чуваха смехове, музика и песни.
— Явно са започнали празненството без нас — отбеляза Хю, който я бе прегърнал под едно капещо дърво и успокоително я милваше по гърба. — Позволих на Робин да започнат на смрачаване. Той явно е изпълнил нареждането ми буквално.
— Кои са гостите?
— Няма нито една важна личност! Само прислугата, няколко приятели, стари бойни другари. Ти не състави свой списък. — Той я дари с нежна усмивка и тя разбра, че случилото се изобщо не го беше засегнало. Как можеше да изглежда толкова хладен, толкова спокоен, след като преди малко беше отсякъл ръката на непознат човек?
Това й даде сили да скрие собствения си ужас.
— Кого бих могла да включа в списъка? Пък и не виждах причина да празнувам.
— А сега? — Питащата усмивка остана.
— Сега ли… може би.
— Може би? — Той поклати укорително глава. — Е, засега ще се задоволя с този половинчат отговор. — Той хвърли развеселен поглед към осветената къща. — Ако си готова, да влизаме.
— Готова съм. — Тя изпъна рамене и му се усмихна. В мрака под дървото лицето й все още изглеждаше много бледо.
— Тогава да вървим, скъпа съпруго!
22.
Всички бяха положили много усилия да подготвят сватбеното празненство. Залата беше украсена със зелени клонки и хвойна, чиито червени плодчета бяха в ярък контраст с блестящите зелени листенца. Огромни букети хризантеми и маргарити в големи медни съдове грееха в бяло и оранжево. На дългата, покрита с дамаска маса горяха безброй свещи.
Застанал на вратата, Хю оглеждаше сцената. Явно това беше работа на мастър Кроудър. Неговият иконом нямаше достатъчно фантазия, за да създаде такова великолепие. Той се обърна питащо към Гуинивър. Тя ли беше дала нареждания на управителя си? Но тя беше изненадана колкото него и доколкото можа да разбере — даже сърдита. Някой беше действал на своя глава. Гуинивър бе настоявала да не се вдига много шум около сватбата.
Обяснението дойде от децата, които се хвърлиха към тях веднага след отварянето на вратата. И тримата бяха в празнични дрехи. Явно бяха подготвили поздравленията си, но Пипа ги прекъсна, като започна да обяснява как тя и Пен, Тили и мастър Кроудър обсъдили всички подробности около празника.
— Трябваха ни восъчни свещи, мамо — обясни Пен.
— Да, обаче мастър Милтон имаше само обикновени — прекъсна я разгорещено Пипа. — Робин каза, че би било чудесно да покрием масата с дамаска и да купим восъчни свещи.
— Естествено, че го казах — намеси се Робин и в гласа му имаше нещо, което накара баща му да го погледне по-внимателно. — Мастър Милтон реши да заколим бичето, определено за Коледа, и аз се съгласих с него.
— А пък Грийни прекоси реката и уби малко дивеч, патици и фазани — допълни Пен. — Тили показа на готвачите как да направят дивечов пастет и сега имаме цяла купа. Да не говорим за печеното!