Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Какво искаш да кажеш с това, че тя няма какво да ни предложи? Ами умението и да ловува? — извика Диджи, изпълнена със справедлив гняв. Нейната майка, водачката, не беше приела Айла само от пръв поглед. Тя беше се съгласила да подкрепи Талут само след дълга и обстойна преценка. Как си позволява този Фребек да се противопоставя?
— Е и какво като умее да ловува? Та нима всеки ловец, трябва да стане член на нашия народ? — възрази Фребек. — Това не е достатъчно основание. Няма да може дълго да ловува, особено след като роди деца.
— Отглеждането на деца е още по-важно! Те ще повишат статуса и — избухна Диджи.
— Мислиш ли, че не знам това? Та на нас дори не ни е известно дали е способна да има деца, а ако не може, не би била особено ценна. Обаче не ставаше въпрос за деца, а за ловуване. Само това че ловува не е достатъчно за да стане Мамутои — запъна се Фребек.
— Ами копиехвъргачът? Не можеш да отречеш, че това е много ценно оръжие, а тя го владее добре и вече показва на други хора как да го използват — обади се Торнек.
— Не го е донесла тя. Джондалар го донесе, а той не се присъединява към нас.
Дануг се намеси:
— Възможно е наистина да е Търсач или Викач. Умее да кара конете да и се подчиняват. Дори язди единия от тях.
— Конете са храна. Майката ни е определила да ходим на лов за тях, а не да живеем с тях. Даже не съм сигурен, че е правилно да ги яздим. А и никой не знае със сигурност каква може да излезе тя в действителност. Може да е Търсач, може да Викач. Може да е самата Майка, слязла на земята, а може и да не е. Но откога, „може да е“ стана основание за някого да се присъединява към нашия народ?
Никой не можеше да го обори. Фребек започваше да се възхищава на самия себе си и да се наслаждава на цялото внимание, което получаваше.
Мамут го изгледа с известна изненада. Макар че шаманът изобщо не беше съгласен с него, трябваше да признае, че доводите на Фребек бяха находчиви. Лошото беше, че не бяха отправени в правилната посока.
— Айла научи Ридаг да говори, макар че никой не вярваше, че е способен на това — извика Нези, включвайки се в спора.
— Да говори! — присмя се Фребек. — Е, ако ти можеш да наречеш силното ръкомахане говорене, то аз не мога. Не виждам нищо по-безсмислено от това да жестикулираш пред един плоскоглавец. Това не е основание, за да я приемем. Даже по-скоро обратното.
— И независимо от очевидната истина, предполагам, че все още не вярваш, че тя е Лечителка? — намеси се Ранек. — Надявам се разбираш, че ако успееш да изпъдиш Айла оттук, може би ти ще си този, който ще съжалява, ако няма кой да помогне на Фрали, когато ражда.
Фребек винаги бе възприемал Ранек като аномалия. Независимо от високия му статус и уважението, с което се ползваше като ваятел, Фребек просто не знаеше какво да мисли за мъжа с кафява кожа и не се чувстваше добре в негово присъствие. Винаги имаше усещането, че Ранек се отнася с пренебрежение към него или му се подиграва, когато пуска в ход ироничния си тон. Това не му се нравеше; нещо повече — мургавият цвят на кожата му беше някак си неестествен.
— Прав си, Ранек — каза Фребек високо. — Не мисля, че тя е Лечителка. Че как може някой, израснал сред тези животни, да научи достатъчно, за да стане Лечител? А Фрали вече е раждала. Защо да е по-различно този път?. Освен ако тази жена-животно не и донесе лош късмет. Това плоскоглаво момче вече намалява репутацията на бивака. Нима не виждате? Та тя още повече ще я снижи. Кой би поискал жена, отгледана от животни? И какво биха си помислили хората, ако някой влезе тук и види коне в жилището? Не, аз решително не желая една животинска жена, която е живяла с плоскоглавци, да се присъединява към Лъвския бивак.
Неговите разсъждения за Лъвския бивак предизвикаха голямо вълнение и суматоха, но Тюли успя да извиси глас над врявата.
— По силата на какво заявяваш ти, че репутацията на този Бивак е намаляла? Ридаг не ми е отнел репутацията, аз продължавам да съм решаващият фактор в Съвета на Сестрите. Талут също не е загубил престижа си.
— Хората винаги казват „бивака с плоскоглавото момче“. Това ме кара да се срамувам, че съм негов член — извика Фребек.
Тюли се извиси до дребничкия, хилав човек:
— Свободен си да го напуснеш, когато пожелаеш — каза тя с леденостуден глас.
— Видя ли сега какво направи! — извика Крози. — На Фрали и предстои да ражда, а ти искаш да я изкараш навън, на студа, без да има къде да отиде. Защо ли изобщо се съгласих да се присъединиш към нас? Защо изобщо повярвах, че човек, който плаща толкова ниска Булчинска цена, я заслужава? О, моя бедна дъще, бедната ми Фрали… Стенанията на старата жена потънаха в общата врява от гневни гласове и доводи, които се сипеха върху Фребек.