Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Значи смяташ, че организирах тази втора венчавка, за да си осигуря зестрата ти? Щях да се оженя за теб, дори ако имаше още десет живи бащи и никаква зестра освен самата себе си.
— Думи — прошепна задавено тя и го погледна с насълзени очи. — Винаги само думи. Звучат прекрасно, но откъде мога да знам каква стойност имат?
— Имат стойността, която им давам аз. Същата стойност има и клетвата, която си дадохме.
— Бракът може да се анулира — намеси се с треперещ глас Крю.
Рейнолд го изгледа пренебрежително.
— Нашият никога.
— Ти, разбира се, си се погрижил за това с обичайната си предвидливост — обвини го горчиво Анжелика.
— И с необичайно дълбока радост и неразумно въодушевление — добави сериозно Рейнолд.
— Свиня — произнесе задавено бащата на Анжелика и пое мъчително въздух. — С тези думи ви предизвиквам на дуел.
Рейнолд го измери с внимателен поглед. Лицето на Едмънд Крю беше пепелявосиво, скулите му стърчаха като на мъртвец. Очевидно злополуката беше влошила още повече болестта му. Съумяваше да пази равновесие и да се държи с достойнство единствено от гордост и тревога за единственото си дете. Рейнолд усети как презрението отстъпи място на бегло възхищение.
— Направете го — отговори замислено той, макар че тайната му надежда беше Крю да се откаже от дуела.
— Не! — изпищя Анжелика и лицето й побеля. — Не — повтори безпомощно тя и погледна баща си, после мъжа си. — Никой от двама ви не е достатъчно здрав, за да се дуелира.
— И преди всичко — продължи мисълта й Крю, — залогът не си струва. Ела с мен, Анжелика. Лорънс ни чака отвън. Ще заминем за Ню Орлиънс и ще се обърнем към съда, за да прогоним тези хора от плантацията ти. Не е нужно да стоим тук и да си разменяме обиди с човека, който така безсрамно се е възползвал от теб.
Рейнолд видя, че Лорънс Единггън чака не отвън, а в сянката на галерията. Той следеше внимателно размяната на остри думи и отпуснатото му, погрозняло лице издаваше колко е доволен.
Без да му обръща повече внимание, Рейнолд заговори:
— Наистина нямаме повод да си разменяме излишни думи, освен когато не става въпрос за уверения в любов и привързаност. — Той посрещна погледа на Анжелика и го задържа, преди да продължи: — Ти си моя жена. Този път не можеш да го отречеш и искам да знаеш, че няма връщане назад. „Боньор“ се състои само от камъни, дървета и обработени поля и няма никаква стойност за мен, ако ти не си тук. Аз се нуждая от теб и няма да мога да живея, ако нарушиш обещанието, което ми даде преди минути и което те задължава да останеш с мен завинаги.
— Любов? — попита иронично Едмънд Крю. — Нима знаете какво означава тази дума?
Понякога в мъжките работи има сурова справедливост, установи с болка Рейнолд. Някога се бе заклел с обичайната си самоувереност, че ще накара Анжелика да се влюби в съпруга си, за да я принуди да избира между баща си и него. По този начин искаше да покаже на Крю какво значи да загубиш онова, което е най-важно в човешкия живот. Ето че сега Крю бе поставил Анжелика пред този избор и той трябваше да се бори за нея, ако не искаше да я загуби.
Майка му беше застанала от лявата му страна и следеше с напрегнато лице разправията. Дебора и Майкъл стояха малко по-настрана и лицата им издаваха топло съчувствие. Останалите гости изразяваха по различен начин гнева и стъписването си.
— Знам какво е любов — заговори Рейнолд и гласът му затрепери. — Намирам я в усмивките и в погледите, във всяка въздишка или прозявка. Намирам я в нежното докосване, което отнема грозотата на един белег, което стопля и търси топлина, което не се плаши дори от кървящите рани. Любов означава да споделяш, да даваш утеха в нуждата, любовта е неудържимото сливане на сърцата и душите, което прави думите излишни или ги превръща в тежко, неразрушимо злато. Любовта означава да имаш до себе си човек, без когото всичко останало губи значението си. За мен любовта е Анжелика.
Над помещението надвисна напрегнато мълчание. Едмънд Крю не откъсваше поглед от нежелания си зет и повечето присъстващи бяха готови да се закълнат, че на лицето му е изписано съчувствие.
Ала след малко бащата на Анжелика се отърси от замислеността си и поклати глава.
— Аз съм стар и болен и не мога да се изразявам така добре като вас. Мога да кажа само едно: не мога да живея без дъщеря си и нямам намерение да се опитвам.
Просто, но подавляващо.
Рейнолд видя болката, мъката и любовта, които Анжелика изпита при тези думи, и тъй като беше почтен и предпочиташе болезнения край пред болката без край, попита спокойно: