Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Е, сега поне беше до леглото му.
Сърцето му отказваше. Лекарят не можеше да стори кой знае какво, за да му помогне. Спокойствие, никакви вълнения, приятни мисли, радващи изгледи за бъдещето — това бяха единствените средства, които можеха да укрепят болното, уморено сърце. Но нито едно от тях не беше на разположение на пациента.
Баща й изглеждаше твърдо решен да отнеме плантацията от Рейнолд и майка му. Анжелика не можеше да го допусне, защото беше убедена, че той няма право да живее тук. Какво друго им оставаше, освен да се върнат при леля й в Начез? Там баща й отново щеше да се тревожи за бъдещето й и да се опитва да я осигури, както правеше преди. Това беше неизбежно.
И колко време щеше да издържи на такъв живот? Няколко седмици? Един или два месеца? Може би година? Анжелика не можеше да понесе дори мисълта за скорошната му смърт.
Откъм леглото дойде леко шумолене и тя скочи стреснато. Отиде до главата на баща си и видя, че той е буден. Опита се да й се усмихне и тя видя в очите му съмнение, заместено от тиха радост.
— Мислех, че… че само съм сънувал — проговори пресипнало Едмънд Крю. — Наистина ли си до мен?
Лицето му беше толкова сиво, толкова изпито от изтощение и болка. Сърцето на Анжелика се сви от болка и тя отговори с треперещ глас:
— Тук съм, татко, и това не е сън. Да ти донеса ли нещо? Вода? Може би чаша бульон? Да ти сложа ли още една възглавница? Или да повикам Тит Жан да те обслужи?
— Не, нищо не ми трябва. Искам само… да те погледам.
Анжелика имаше чувството, че гласът му звучи почти нормално. Това я зарадва, но не биваше да забравя, че болният трябва да се щади.
— Трябва да почиваш — прошепна настойчиво тя, — ако искаш да се възстановиш бързо.
— Ще се оправя — проговори по-бодро той, протегна ръка и улови топлите й пръсти. — Не биваше да идвам. Сега разбирам, че щеше да бъде по-добре.
— Не. Никога.
— Ти имаш дом. Имаш мъж, който се грижи за теб. Винаги съм искал това, а сега разруших живота ти.
— Живот, изграден върху лъжа. Не, татко, ние с теб ще се махнем оттук, щом възстановиш достатъчно силите си, за да можеш да пътуваш. Не искам „Боньор“, не мога да живея в тази къща. Тук има твърде много неща, които бих искала да забравя.
— Ще можеш ли? — попита шепнешком Едмънд Крю и я погледна с тревога.
— Ще се опитам — отговори също така тихо тя. — Може би… може би ще намерим място, където да живеем само двамата. Някоя малка къщичка с градинка. Аз ще се грижа за нея, ще гледам пилета, ще шия, за да си докарваме средства за живот. Не се нуждая от много и…
— Това не е живот за теб — прекъсна я решително бащата. — Аз исках много повече. Разводът е трудна, грозна работа, но може да се уреди. Ще се разведеш с този човек и ще се омъжиш за Лорънс.
— Не — отговори кратко Анжелика и баща й веднага разбра, че отказът е окончателен.
— Той няма да те обвинява, че си имала друг мъж преди него.
— Това не ме интересува. Лорънс и аз — ние не можем да бъдем мъж и жена. Моля те, татко, нека сега не говорим за това. Почивай си, за да се изправиш на крака по-скоро.
— Не мога да заспя. Какво ще стане с теб, когато аз си отида? Ще бъдеш съвсем сама, цял живот. Като мен. След като майка ти… не, така не бива, не е добре за теб.
— Ти не беше сам — възрази спокойно Анжелика. — Нали имаше мен.
Едмънд Крю отмести поглед от лицето й.
— Така е и аз те обичам с цялото си сърце, но въпреки това…
— Не е достатъчно? Разбирам те. Ти не се ожени повторно. — От страх, че споменът е твърде болезнен за него, тя побърза да смени темата. — Сега не говорим за миналото. Опитвам се да ти обясня, че може би няма да бъда сама. Ако съм права в предположенията си, ти трябва да издържиш още няколко месеца, за да видиш как внукът ти ще се появи на бял свят и как ще расте.
— Какво говориш? — Изражението на Крю издаваше съмнение и болка.
Анжелика се усмихна тъжно.
— Вчерашната церемония не беше първата ни сватба. Рейнолд се венча за мен още преди няколко седмици. — И тя побърза да му обясни положението.
— Затова ли мислиш, че си бременна? — Очите на баща й заблестяха от вълнение.
— Не исках да казвам на никого, не съм казала и на Рейнолд, но съм почти сигурна. Каква е разликата?
Баща й кимна сериозно.
— Разбира се, че има разлика, и то голяма.
Анжелика се чувстваше все по-неловко.
— Още не се знае. Аз… мензисът ми закъснява с две седмици, не повече. Може би излишно се вълнувам.
— Ти си здрава млада жена и тялото ти е напълно възстановено от тежката болест. — Баща й помълча малко и попита: — Когато мина месец след злополуката, всичко беше наред, нали?
Анжелика кимна и лицето й пламна от срам. Никога не беше разговаряла с баща си за женски работи. Едмънд Крю я наблюдаваше замислено.