Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Глупости. Ако не искаше да вземе участие в церемонията, тя отдавна би изпратила Естел да му го съобщи. Камериерката обаче беше излязла от спалнята преди половин час и стоеше спокойно до Тит Жан.
Той не беше виждал Анжелика от миналата вечер. За да се спази традицията, тя беше прекарала целия ден в стаята си. На вечерята обаче изглеждаше спокойна и дори весела. Ако беше размислила, поне не го показваше.
Вратата на спалнята се отвори бавно и тържествено и от гърлото му се изтръгна облекчена въздишка. Анжелика застана на прага и присъстващите затаиха дъх.
Синята сватбена рокля подчертаваше съвършената й фигура. От цялото й същество се излъчваше неустоимо очарование. Рейнолд усети как стомахът му се свива на топка. Тя срещна погледа му, усмихна се сериозно, почти замислено и пое подадената й ръка.
Закрачи редом с него към олтара и копринените й поли зашумоляха. Кринолинът се поклащаше изкусително и Рейнолд възприемаше докосването на полите й до глезена му като невероятно чувствена милувка. Гордостта беше странно чувство, но днес той беше изпълнен именно с гордост, примесваща се с диво, дръзко желание да я грабне на ръце, да я отнесе в стаята й и да я люби до зазоряване.
Само че свещеникът чакаше. Старите, мъдри очи го удостоиха със строг поглед, сякаш отец Гуле беше осведомен за всички дръзки мисли, които бродеха зад високото чело на жениха. Рейнолд подкрепи Анжелика, когато двамата паднаха на колене, и свещеникът направи крачка напред.
— Дете мое — заговори с усмивка той, втренчил поглед в пламтящото лице на Анжелика, — не ми се е случвало често да венчавам по два пъти един мъж и една жена. Но твоите съмнения ти правят чест и за мен е голямо удоволствие да извърша повторно тази тържествена церемония. Моля се любовта, която ти споделяш с Рейнолд, да бъде двойно благословена, след като е двойно осветена.
Рейнолд не бе очаквал първата церемония да бъде потвърдена от свещеника пред очите на всички присъстващи. По-скоро се бе надявал видът на отец Гуле и произнасянето на брачните клетви да събудят в паметта на Анжелика някакъв спомен. Ако това не станеше, намерението му беше по-късно да насочи разговора към тази тема и свещеникът да потвърди, че именно той е извършил първата венчавка. Сега изпита искрена благодарност, че потвърждението дойде без настояване от негова страна.
Учудването и сладката радост, които се изписаха по лицето на Анжелика, го накараха да осъзнае, че си е струвало да дочака пристигането на отец Гуле, че си е струвало да забави венчавката и да поеме свързания с това риск. Той взе ръката й, докосна я с устни и й се усмихна. След това двамата устремиха погледи към олтара.
В ритуала имаше нещо много утешително. Причината беше колкото в латинските слова на литургията, в аромата на тамян и пчелен восък, в колениченето и ставането, толкова и в значението на произнесените думи. Те бяха толкова прекрасни, че сякаш осветиха мястото и времето на церемонията и възвисиха душите на всички присъстващи.
Рейнолд произнесе думите на брачната клетва високо и ясно, знаейки, че спазването на това обещание е въпрос на чест. Трепетният глас, с който отговори Анжелика, отекна като камбанен звън в ушите му. Свещеникът обяви, че от този миг нататък двамата са свързани с неразрушимите връзки на брака, Рейнолд целуна нежно горещите устни на невестата си и двамата се обърнаха към гостите си.
В този миг откъм вратата се надигна мъжки глас и заглуши аплодисментите и хора от благопожелания. Думите звучаха спокойно, но в тях имаше недвусмислен укор.
— Поздравявам те, детето ми — рече Едмънд Крю. — Много се радвам да те видя щастлива. Имам само един въпрос: кой предаде невестата на жениха?
Рейнолд замръзна на мястото си, докато Анжелика се сгърчи като ударена от гръм. Тя се обърна бавно към мъжа си и когато гладката коприна на полите й помилва глезените му, той имаше чувството, че го е опарила. В очите й светеше синият огън на презрението.
Гласът й беше спокоен, но всяка дума изплющяваше като удар с камшик и се впиваше в незащитеното му сърце.
— Ти ми каза, че е мъртъв. Може би си помислил… не, ти си знаел. Сигурна съм, че си знаел. Иначе нямаше да организираш тази втора венчавка.
Тя се обърна, избяга от него и се хвърли в прегръдките на баща си. Крю я притисна до гърдите си и изгледа напуснатия жених с мрачно презрение.
Рейнолд стисна ръка в юмрук и се запъти към мястото, където стояха бащата и дъщерята. Сигурно щеше да удари врага си, ако свещеникът не беше изтичал след него и не го беше задържал. Ръката му беше силна, въпреки годините, и Рейнолд не посмя да се помръдне. Когато заговори, думите му бяха предназначени единствено за Анжелика: