Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Жените имат непогрешим инстинкт за тези неща.
— Все пак аз не съм напълно сигурна и ще изчакам още малко, преди да кажа на другите.
— Права си. Това е голяма новина и заслужавала се обмисли сериозно. — Той затвори очи, сякаш разговорът го беше изтощил. Все пак лицето му имаше доста по-здрав цвят отпреди.
Анжелика остана още дълго до леглото му. Стана едва когато се увери, че баща й спи дълбок сън.
През завесите, зад които беше скрита двукрилата врата към галерията, проникваше меката светлина на здрачаването. Анжелика отметна настрана тежката коприна и отвори вратата.
Въздухът беше свеж, чист и хладен. Тя вдъхна дълбоко аромата му, пристегна халата си и, поддавайки се на някакъв внезапен импулс, излезе в галерията.
Дълбоката тишина, която я посрещна, се наруши само от далечното кукуригане на петел, но шумът беше добре дошъл. Празненството в къщурките на слугите, веселата музика на цигулките и банджото, смеховете и шумните разговори бяха траяли до късно през нощта. Е, поне те бяха прекарали сватбената нощ както трябва.
Къде ли беше изчезнал Лорънс? Когато лекарят влезе при баща й, Анжелика тръгна да го търси, но не го откри никъде. Сигурно се беше върнал в пансиона, където двамата с баща й бяха отседнали след пристигането си в градчето. Тя смяташе да му предложи легло в „Боньор“, но все пак изпита облекчение, когато се установи, че не се налага да прибегне до този учтив жест.
Без съмнение, той щеше да се върне, за да се осведоми за състоянието на баща й. Все пак той го беше довел тук. Анжелика чакаше с нетърпение появата му, защото искаше да го разпита за много неща. Най-вече й се искаше да разбере как Лорънс и баща й бяха узнали, че тя живее в „Боньор“. Освен това му дължеше обяснение и искаше от него формално освобождаване от задълженията, които бяха поели един към друг при годежа.
С ъгълчето на окото си тя забеляза някакво движение в близост до следващата врата и се обърна нервно.
Беше Дебора, също загърната в халат и с разпусната по раменете коса. Тя се усмихна и направи няколко крачки към снаха си. Попита как е пациентът и Анжелика отговори, че състоянието му постепенно се подобрява.
Разговорът не потръгна и двете млади жени се загледаха смутено към обсипаните със сребърна роса ниви със захарна тръстика, които се виждаха от тази част на галерията. Няколко гълъба кръжаха над къщата, после с весело гукане се приземиха на покрива на гълъбарника. Утринният бриз развяваше полите на халатите им и двете потръпваха от студ.
Дебора погледна снаха си, поколеба се за миг и заговори решително:
— Ти няма да си отидеш от нас, нали? Искам да кажа, свикнах да те гледам тук, до Рейнолд. Дори мамините съмнения се разсеяха напълно и тя вярва, че ти си най-доброто нещо в живота му. Не можеш ли да направиш така, че отново да заживеете като нормално семейство?
Анжелика усети искрената тревога в гласа на зълва си и в гърлото й заседна буца. Преглътна мъчително и отговори с пресекващ глас:
— Не вярвам, че ще мога. Толкова много неща ни разделят. Дори да не е така, остава фактът, че аз заявих пред всички решимостта си да го напусна, да се махна оттук с баща си. Рейнолд няма да го забрави никога. Веднъж ми казаха, че не е човек, който прощава.
Тези думи бяха прозвучали в Ню Орлиънс и тя се зарадва, че се бе сетила за тях точно сега.
— Какво ви разделя? — попита със съмнение в гласа Дебора. — Кое може да бъде толкова важно?
— Той ме уверяваше, че татко и Лорънс са мъртви, за да ме направи зависима от себе си, за да ме принуди да остана завинаги с него.
— В началото е бил убеден, че и двамата са загинали при експлозията. Знам това от Майкъл, а той не ме лъже. Рейнолд никога не би ти причинил тази болка, ако сам не беше убеден, че нито един от двамата не е оцелял. По-късно, когато е узнал, че са живи, злото е било вече сторено и той е искал само да си остави малко повече време, за да спечели любовта ти.
— Не. Искал е време, за да бъде сигурен, че бракът ни няма да бъде разтрогнат.
— О, Анжелика, не бива да мислиш така! Рейнолд може и да е негодник, но в никакъв случай не можеш да го обвиниш в студенина. Ако искаше онова, в което го обвиняваш, щеше да го направи в мига, когато ти дойде на себе си след злополуката. Или още преди това. Какво го е спряло, според теб, ако не почтеността?
— Той сам каза, че е искал само това — защити се отчаяно Анжелика.
— Да, и това е естествено за един съпруг. Какво друго си очаквала?
Тя не беше очаквала нищо, защото изобщо не беше сигурна, че му е била истинска съпруга. Не помнеше почти нищо от първата церемония, но поне сърцето й трябваше да знае какво иска и от какво се нуждае.