Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Пулсиращият върху корема й член я възбуди още повече. Тя се надигна срещу него и за миг застина неподвижна, за да се наслади на твърдостта и силата му. Погледна го и зачака, готова да го приеме в себе си.
Рейнолд целуваше чувствителните ъгълчета на устата й, милваше с устни слепоочията и копринените й ресници, езикът му облиза солените следи от сълзете й. С тих, предрезгавял глас каза:
— Отвори очи, Анжелика. Погледни ме.
Това беше толкова трудно! Ако отвореше очи, щеше да му разкрие душата си. Ресниците й затрепериха от напрежение, после се вдигнаха внимателно. Очите й бяха две тъмносини езера, изпълнени с желание и в тях грееше такава любов, че зениците блещукаха черни и бездънни. Неговият поглед издаваше дълбок, болезнен копнеж.
Гърдите му се повдигнаха мъчително, той пое дълбоко въздух и проговори:
— Обичам те, ангеле мой.
Радостта, която тези думи събудиха в сърцето й, заличи всички други мисли и тя срещна безстрашно погледа му.
— И аз теб, дяволе мой — отговори едва чуто тя.
Лицето му издаде дива радост от това признание, ръцете му я притиснаха до болка.
— Тогава ме приеми в себе си, ако си готова. Всичко ще бъде, както искаш ти.
Анжелика нямаше нужда от повече думи. Ръцете й се плъзнаха по коравия, мускулест гръб, помилваха хълбоците му, обхванаха болезнено пулсиращия му член и го насочиха към слабините й. Когато усети, че той е готов, Анжелика се притисна толкова силно до него, че набъбналата й плът бе пронизана от мощен, горещ тласък. Тя изпъшка тихо и го пое още по-дълбоко в себе си, усети как утробата й запулсира и се стегна, за да му достави още по-голямо удоволствие.
Рейнолд пое дълбоко въздух и реагира на колебливите й движения, като започна да се движи в постоянен, равномерен ритъм, подобен на биенето на силното му мъжко сърце. Той я изпълни докрай, разтегна я, направи всичко, за да й даде удоволствие. Двамата потънаха в дълбините на насладата, кожата им овлажня, крайниците им затрепериха. И двамата не бяха на себе си. Пропадаха и се издигаха отново, поемаха жадно въздух, носеха се към непознат досега връх.
Изведнъж ги заля вълната на екстаза и двамата усетиха безкрайно блаженство и в същото време отчаян копнеж за още по-пълно сливане. Продължиха да се любят, сменяха местата си, стенеха задавено, прегръщаха се до болка в отчаян опит да прогонят и последните съмнения, които засенчваха любовта им.
Рейнолд я вдигна нависоко, после я хвърли по гръб и се наведе над нея. Анжелика извика задавено, обзета от неизпитвана досега радост. След минута той се претърколи по гръб, загърна и двамата в златния водопад на косите й и я притегли към пулсиращия си член, за да я изпълни отново.
Анжелика никога не беше преживявала този див екстаз на отдаването и сега се наслаждаваше без задръжки на първичната му сила, която я заливаше като порой. Двамата бяха станали едно цяло, уста в уста, с преплетени крайници, със слети тела. Стопиха се и последните остатъци от отчуждението, изчезнаха тъмните подозрения. Анжелика дишаше тежко и се отдаваше с душа и тяло на всички нови усещания.
Рейнолд промени отново позата, положи я на тясното легло, проникна мощно в нея и могъщите му тласъци предизвикаха мощна експлозия в утробата й. Анжелика се надигна насреща му и му отговори с цялата си страст. Рейнолд й даваше всичко, от което се нуждаеше. Опрян с две ръце на рамката на леглото, той се движеше в някакво сладко безумие, загледан в пламтящото й лице, и всеки тласък усилваше до непоносимост бурята, която бушуваше в телата им.
Анжелика не преставаше да се възхищава на това всепоглъщащо великолепие, на тази прекрасна буря, която преодоляваше всеки страх, прогонваше надалеч всяка разумна мисъл и създаваше помежду им физическа връзка, толкова здрава, че беше в състояние да преодолее и най-тежката душевна раздяла. Изненадващо, искрящо, могъщо, това чувство я завладя без остатък и тя му даде всичко, което можеше да даде, предложи му всяко зрънце любов, което беше покълнало в душата й.
С последен силен тласък Рейнолд завърши съвършеното им сливане. Двамата се предадоха на могъщото чувство, вкопчиха се един в друг и се оставиха на течението. Никой не забеляза кога дойде мигът, в който всичко свърши и двамата отново се разделиха на мъж и жена, на две отделни личности.
Рейнолд се отдели от нея, полегна на една страна и притегли главата й на рамото си. Меката светлина на лампата потапяше кожата й в жълти и златни, розови и прасковени, бронзови и бледозелени вълни. Пламъчето играеше в грейналите й от радост очи. Двамата лежаха дълго на тясната кушетка, погълнати един от друг и от непреходността на мига.