Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
По някое време Анжелика усети как тялото й се сковава, защото положението, в което лежеше, беше много неудобно, но не посмя да се помръдне. Изведнъж усети лека неловкост от предложението на Рейнолд да се венчаят втори път. Защо беше проявил такава готовност? Очевидно не му беше неприятно, да, дори гореше от желание да направи всичко, за да я види щастлива. И въпреки това смени темата, преди да обсъдят по-подробно как ще стане венчавката. Сега това й се стори повече от странно.
Сватба в „Боньор“. Без съмнение, никой не би желал да се вдига излишен шум, пък и така подобаваше на събитие, което трябваше да бъде просто потвърждение на вече сключен брак. Тя не искаше цяла тълпа любопитни гости и украсени с гирлянди салони, нямаше намерение да си шие нова рокля и да седи начело на богата трапеза. Все още беше в траур и подобно празненство щеше да бъде освен всичко друго и неприлично. И досега й ставаше неприятно, като си припомнеше за подготвената от баща й разкошна сватба.
Анжелика се запита какво ли щеше да си помисли баща й, ако можеше да я види, щеше ли да се зарадва или да се ядоса. Сигурно щеше да изпита страх, защото я обичаше, макар и по свой начин, и щеше да се разтревожи, че тя е станала жена на врага му. Може би беше добре, че никога нямаше да го узнае.
Тя бе обвинила Рейнолд, че се е пожертвал в дуела с Майкъл, че се е вживял в ролята на мъченик, за да получи онова, което иска. Но нима тя нямаше да направи същото, като се венчаеше повторно за него, за да върне „Боньор“ на законните му собственици, които го бяха изгубили заради баща й? Мъченичество ли беше, че тя желаеше последствията от своите действия повече от всичко друго на света?
Може би Рейнолд също се жертваше, като се женеше за нея? Решението беше негово и тя не помнеше да е имала възможност да му влияе по какъвто и да било начин. Дали постъпваше правилно, като приемаше предложението му да повторят церемонията?
Сериозно ли говореше той? Наистина ли щеше да се ожени отново за нея? И ако го направеше, дали това беше единствено от желание да я успокои? Или беше хитър трик, за да узакони връзката им? Дали пък венчавката в „Боньор“ нямаше да бъде първото и единствено бракосъчетание между двамата? Искаше й се да знае истината, но не й беше ясно как ще я разкрие.
Облегнат на една колона, Рейнолд стоеше в галерията и се взираше замислено пред себе си. Тит Жан, който идваше от градчето, подкара мулето си в бърз галоп. Очевидно носеше новини. Дано бяха онези, които всички чакаха с нетърпение.
И наистина беше така. Отец Гуле беше получил поканата на Рейнолд да посети „Боньор“ и бе написал писмо, че пристига утре рано сутринта с парахода. Сватбените приготовления можеха да започнат.
Рейнолд усети безкрайно облекчение. Опасяваше се, че желанието му да бъде венчан от собствения си изповедник, стар приятел на майка му, може да доведе до значително забавяне. Той знаеше, че колкото по-скоро свърши тази работа, толкова по-добре ще бъде за всички участващи. И сега се радваше, че церемонията ще се извърши на следващия ден.
Всичко беше готово и той го знаеше. Майка му одобри решението и се включи с цялата си енергия в приготовленията за сватбата. Празненството щеше да бъде малко по-голямо, отколкото възнамеряваха, но това нямаше значение, стига само Анжелика да е доволна.
Преди два дни положението изведнъж се усложни. Тит Жан, който правеше покупки в близкия градец, бе посрещнал парахода и с учудване бе установил, че в трюма му има цял куп сандъци, ракли и бъчви, предназначени за „Боньор“. Естествено той се бе погрижил да натовари всичко на каруцата и да го откара в плантацията. Когато пристигна, незабавно се зае с разопаковането и в този миг бе изненадан от Анжелика.
Рейнолд, който тъкмо идваше от обора, чу писъка й. По челото му изби студена пот и той се втурна като обезумял към антрето. Завари жена си сред бъркотията от дъски и слама. Притиснала с ръка устата си, тя се взираше като безумна в грижливо опакованите порцеланови и кристални сервизи, в бутовете шунка, увити в платно, в сандъчетата със стафиди, гърнетата с консерви и глинените стомни с маслинено масло. По бузите й се стичаха горещи сълзи. Тя протегна ръце към прекрасната копринена рокля, която беше поставена в специален сандък, обшит с платно. Блестяща роба от бледосиня коприна, украсена с паяжиннотънка дантела, с панделки и рюшове, с избродирани бледорозови цветчета.
Това беше сватбената рокля, поръчана от баща й в Начез. Той се бе погрижил и за храна, не само за сватбената трапеза, а и за да напълни килерите с всичко необходимо. Рейнолд остана неподвижен до вратата, проклинайки се за глупостта си. Трябваше да се сети, че багажът ще пристигне, трябваше навреме да го предотврати.