Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
— Елате с нас — заповяда Сулавиер. И неговата нервност изглежда беше преминала. Дори й се усмихна. Докато наближаваха предния вход на къщата той каза:
— Надявам се, че оценявате учтивостта ми.
— Учтивост?
— Да ви оставя да се чувствате въоръжена и спокойна до последната минута.
— Оу. — Натруфените резбовани дъбови врати се отвориха, щом ги приближиха. Отзад се спуснаха стоманени врати във формата на сводове. — Благодаря ви, Хенри — каза Мери.
— Няма за какво. Отново ще ви проверят за оръжие, доста обстойно. Съжалявам за това.
Мери се почувства напълно объркана. Замаяна.
— Благодаря за предупреждението — изпъшка тя.
— Това не е нищо. Ще се срещнете с полковник Сър и съпругата му. Ще вечеряте с тях. Не знам дали аз ще ви придружавам.
— А вас ще ви претърсят ли за оръжие, Хенри?
— Да. — Той следеше внимателно лицето й за признаци на ирония. Не откри такива. Мери почувства силно опиянение от опасността. — Но не така обстойно, както вас — заключи той.
След като минаха сводестите врати, две жени, облечени в черно и червено, я хванаха здраво за ръцете и я отведоха в една гардеробна.
— Свалете всичките си дрехи — нареди една мускулеста закръглена жена със строго лице. Мери се съблече и те я опипаха по раменете и бедрата, навеждайки се да огледат кожата й за подозрителни белези. Опипаха сивата линия на задната част на бедрото й с недоволно мърморене. Доктор Самплър със сигурност ще научи за това, помисли си Мери, без да знае да се смее ли или да крещи.
Жените бързо я завъртяха с топли сухи пръсти.
— Вие не сте черна — каза ниската жена. Мери се усмихна механично. — Трябва да прегледам срамните ви части.
— Може би с някаква машина или детектор — започна Мери, но жената прекъсна протеста й като рязко поклати глава и я потупа по талията.
— Никакви машини. Срамните ви части — нареди тя. — Моля наведете се.
Мери се наведе напред. Кръвта пулсираше в главата й.
— Това обичайно отношение към гостите за вечеря ли е?
Никоя от жените не отговори. Ниската си сложи ръкавица, покри един пръст с прозрачен гел от една тубичка и провери гениталиите и ануса на Мери с бързи професионални движения.
— Облечете се, ако обичате — нареди тя. — Пикочният ви мехур е стегнат. След като се облечете ще ви заведа в тоалетната.
Мери бързо се облече, потръпвайки от гняв. Чувството за обърканост бе преминало. Тя се надяваше, че по някакъв начин Ярдли ще съжали за това, което току-що бе изтърпяла.
В коридора ниската жена я отведе до тоалетната, изчака я да се облекчи и я придружи до ротондата. Сулавиер се присъедини отново към нея, лицето му беше спокойно, ръцете отпуснати. Стояха под огромен полилей — Мери не разбираше от вътрешен дизайн, но подозираше френско влияние: може би от началото на XIX век. Синьо-сиви стени и бели первази. Мебелите не бяха особено удобни, атмосферата бе доминирана от богатство, от потискащо богато минало. Не беше това, което очакваше от дома на Ярдли; тя си представяше някаква ловджийска колиба или мрачен кабинет в английски стил.
— Мадам Ярдли, Ермион Лалуше, ще се срещне с нас — каза Сулавиер. Пазачите стояха нащрек зад тях, а ниската жена беше почти до лакътя на Мери.
— Тя е от Жакмел. Една истинска дама на нашия остров.
„Няма дами и джентълмени в Хиспаниола“, помисли си Мери. Тя почти щеше да го каже на глас; Сулавиер я погледна, сякаш беше разбрал какво си мисли. Той се усмихна несигурно и вдървено се изправи.
Една болезнено слаба, черна жена с високи скули и чисти втренчени очи, най-малко петнадесет сантиметра по-ниска от Мери, влезе в ротондата. Носеше дълга зелена рокля и вяло беше отпуснала ръката си, облечена в ръкавица, да почива върху ръката на сивокос мулат с черна униформа. Мулатът се усмихна и кимна към Сулавиер, двете жени охрана и Мери, любезно и раболепно. Мадам Ярдли сякаш не ги забеляза, докато не застана точно пред тях.
— Мадам Ярдли е тук. Тя ще говори с вас — каза сивокосият прислужник, гласът му отекваше като че ли излизаше от дълбока пещера.
Жената сякаш се оживи — потрепваше и се усмихваше, гледайки към Мери.
— Приятно ми е — каза тя с лек акцент. — Извинете лошия ми английски. Хилари говори вместо мен.
Слугата кимна с голям ентусиазъм:
— Моля, заповядайте с нас в салона — има питиета и ордьоври. На Мадам й е много приятно, че сте й на гости. Следвайте ни, моля!
Хилари завъртя мадам Ярдли с валсова стъпка и погледна през рамо към Мери, кимайки. Мери се почуди дали жената се измъчваше от глад или Ярдли предпочиташе изтощени жени. Изгнаниците от Хиспаниола бяха й казали, че полковник Сър си има любовници. Вероятно мадам Ярдли беше просто за представителност.