Кралицата на ангелите
- Автор: Бир Грег
- Серия: Кралицата на ангелите #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кралицата на ангелите». Краткое содержание книги:
„Кралицата на ангелите“ е не само приковаваща вниманието история, но и задълбочено изследване на човешкия ум. В този чудесен роман Грег Беър ни отвежда в един странен свят от бъдещето, където пробивите в нанотехнологията са променили облика на Земята. Но в същото време авторът се стреми да разбие утвърдените представи за съвършенство, дълг и наказание, като по този начин ни води из лабиринтите на човешката душа.
Салонът бе зашеметяващо елегантен — смесица от съвременни и древни африкански мотиви. Още един, дори по-голям полилей блестеше над огромен, ръчно изтъкан китайски килим, достатъчно износен, за да бъде на няколко века. Някакъв барабан, висок колкото човек, беше поставен на пиадестал в единия ъгъл. Абаносови скулптури на брадати мъже бяха подредени по стените, високи фигури с къси крака и малки глави, богове, дяволи. Една огромна месингова купа пълна с вода и с плуващи в нея цветя, стоеше в ъгъла срещу барабана.
Тази елегантност противоречеше на всичко, което й бяха казвали: че Ярдли предпочитал обикновени квартири и че не бил суетен. Ами карфиците Самеди по реверите на пазачите му: дали и Ярдли също се беше присъединил към магиите на острова?
Мадам Ярдли седна на едно тапицирано диванче. Хилари ловко мина зад нея и пусна ръката й, с която тя леко потупа мястото до себе си, усмихвайки се към Мери.
— Моля — гласът й беше леко плашлив, като на дете.
— Мадам ви кани да седнете — каза Хилари. — Господин Сулавиер, моля, седнете ето там.
Той посочи с пръст, върху който имаше много пръстени, към стол, намиращ се на пет метра през килима. Сулавиер се подчини. Мери зае определеното й място.
— Мадам Ярдли иска да говори и с двама ви за положението на острова ни.
Това, което последва беше едно куклено шоу, разговор на смесен френски и развален английски от страна на мадам Ярдли, придружен от гладък превод от страна на Хилари. Мадам Ярдли изрази загриженост за трудностите на острова; какво имаше да докладва господин Сулавиер?
Сулавиер й съобщи малко повече, отколкото бе казал на Мери; че доминиканците и други групи изразяваха недоволство, че бяха повикани кавалерийски взводове, за да патрулират. Това изглежда задоволи Мадам. Сега тя се обърна към Мери. Хилари, застанал зад нея с ръце върху облегалката на дивана също я погледна. Харесваше ли й престоят в Хиспаниола? Добре ли се отнасяха хиспаниолците към нея?
Мери поклати глава.
— Не, Мадам. Задържана съм против волята си.
Слаб пламък на загриженост в очите на Мадам, но усмивката и детинското любопитство не угаснаха.
На това ще му дойде краят, със сигурност; тези трудности много объркват всички. Най-накрая ще живеем в хармония. А дали госпожица Чой е ноаристка и затова е избрала такъв прекрасен дизайн за себе си?
— Не съм целяла да покажа неуважение към чернокожите. Просто харесах този дизайн — отвърна Мери.
Хилари се наведе напред, заемайки още по-главна роля.
— Мадам Ярдли се чуди дали всъщност вие, избирайки този си външен вид, подкрепяте политическото движение на ноаристите по целия свят за защита на чернокожите?
Мери помисли върху това за момент.
— Не. Аз симпатизирам на чернокожите, но изборът ми на цвят е чисто естетически.
Тогава може би госпожица Чой е просто духовен симпатизант, инстинктивен поддръжник като полковник Сър?
Мери се съгласи, че може би това е истината.
Мадам Ярдли погледна Сулавиер — попита го дали полковник Сър трябва да промени вида си, да смени цвета на кожата си, както и на душата си. Тя изглежда се шегуваше. Сулавиер се засмя. Той поклати силно глава, облегна се назад и отново се засмя.
Мадам Ярдли завърши като помоли за извинение за външния си вид. Тя обясни, че пости и едва тази вечер завършва постенето. Хилари си подаде ръката, мадам Ярдли сложи своята отгоре, изправи се грациозно и кимна на Мери и Сулавиер.
— Вечерята ще бъде сервирана — каза Хилари. — Последвайте ни, моля!
Трапезарията беше дълга повече от петнадесет метра, с дъбов паркет и масивна правоъгълна маса. Столовете бяха подредени до стените, все едно масата ще бъде изнесена, за да освободи място за танцуване. Сковаността се задълбочи още повече, когато Мери седна отляво на мадам Ярдли на елегантна антична маса, постлана с розова покривка. Имаше свежи орхидеи и пресни плодове — Мери разпозна манго, папая, гуаява, поставени в една златиста керамична купа по средата на масата и допълнителни по-малки купи, сложени на метър от нея от двете й страни.
Хилари седна зад господарката си; той нямаше да се храни тук. Мери се почуди кога ядеше слугата или пък кога изпълняваше някое друго човешко действие, ако обслужваше мадам Ярдли през цялото време.
Мадам Ярдли се настани удобно. Тя се поклони леко към Мери, като че сега се запознаваше с нея. Очите й бяха толкова големи, взиращи се. Гладни. Като от друг свят. Мадам Ярдли погледна около масата с неподвижна усмивка, взирайки се във всеки празен стол така, все едно, че е зает от някой близък познат, който заслужаваше специално внимание.